Читать «Дневникът на един ангел хранител» онлайн - страница 102

Причината, поради която Тоби не съобщи на Марго успеха на „Черен лед“, бе фактът, че в течение на седмици след това те не си говореха. Бивш колега от Нюйоркския университет му се обади от бара, щом съзря Марго да сърба коктейли и да се натиска с някакъв студент. Телефонният разговор протече горе-долу така: В единайсет часа вечерта телефонът в кухнята на Тоби и Марго звъни. Тоби е свършил млякото на прах, а всички магазини са затворени. Тео скимти.

— Ало? — Той тутакси отдалечава слушалката от ухото си. От другия край се чува силна музика.

— Ей, приятел! Джет се обажда. Кажи, Тобс, не ти ли се роди дете скоро?

Удар на сърцето!

— Ъхъ.

— И не се ли ожени за една руса мацка на име Марго?

— Ъхъ.

— И къде ли е тя точно сега?

Тоби се оглежда. Заспал е преди малко. Проверява в спалнята.

— Не съм сигурен. Защо?

— Не знам как да ти кажа, приятелю. Струва ми се, че тя е тук.

— Къде?

И така, Тоби взима бебето, увива го и двамата тръгват с колата чак до мястото, където Марго държи ръцете на младеж и едновременно с това повръща червата си под уличен осветителен стълб.

Наблюдавах безпомощна и разкаяна, по-разкаяна, отколкото може умът ви да побере, как Тоби намали до Марго и преди да изскочи от колата, провери как е Тео. Гая и Джеймс останаха при бебето. Извърнах се. Тоби доближи Марго, тя разбра, че той е там, но отказваше да отговаря.

— Тео има нужда от теб — най-сетне каза той и нещо от неговата отговорност, от любовта му проникна в съзнанието й и тя се залюля към колата и замалко да падне върху лежащия на предната седалка Тео.

Няма думи.

Никакви думи не могат да опишат какво се случи с мен през онази нощ.

Онова, което знам, е: Исках да променя всичко. Да откъсна завесата, която ме отделяше от Марго, да скоча обратно в плътта й и да поискам прошка от Тоби. Исках да взема Тео и да избягам с него. Да го отнеса далече от тази ужасна, сломена жена и в същото време да излекувам всички нейни рани. Исках да върна времето, да се срещна с Бога и да произнеса обвинението си към него за онова, което се е случило и я е направило такава.

От тази вечер насетне един брак, който беше смъртоносно пронизан още преди да е заживял, легна повален в тишината между Тоби и Марго. Тоби прекарваше дните си в писане, Марго редактираше бележниците на Роуз, а Тео гледаше ту едното тъжно лице, ту другото, ту мен. Казвах му, че го обичам, че обичам и баща му. Че съжалявам.

И се молех някой някъде да ме чуе.

20

Възможност за промяна

Когато истинският ужас от тази нощ се смали до измерението на лош спомен и най-накрая Тоби чу предложението на Гая да прости на Марго, те решиха да опитат отново.

Това беше най-щастливият ден от моя живот, преди и след смъртта ми.

Марго видя плакат за книгата на Тоби на една автобусна спирка. Завърна се вкъщи, приведена под тежестта на плик с продукти, и беше посрещната от гърба му.

Това беше познат поздрав. Но този път тя се ядоса. И се обиди.

— Защо не си ми казал за книгата си?