Читать «Атинянката Таис» онлайн - страница 15

Егесихора мълком отиде във вътрешността на къщата.

Неарх не я изпусна от очи, докато тя не се скри зад една завеса.

«Много странни дарове ни изпраща съдбата» — изпя насмешливо Хефестион, смигайки на Птолемей.

Той прегърна срамежливата Нанион, шепнейки ѝ нещо. Хетерата почервеня, послушно подложи устните си за целувка. Птолемей се опита да прегърне Таис, след като седна до нея, веднага щом Александър стана и отиде при масата.

— Почакай, ще видиш своята богиня — отстрани го тя с ръка.

Птолемей се подчини, учудвайки се как това младо момиче едновременно очарова и заповядва.

Егесихора не се забави, появи се с бял дълъг пеплос, изцяло отворен отстрани и придържан само с къса плетена връзка на талията. Силните ѝ мускули играеха под гладката кожа. Разпуснатите коси на лакедемонката струеха като злато по целия гръб и завършваха в богати къдри под колената, караха я още по-високо и по-гордо да вдига глава, откривайки яки челюсти и могъща шия. Тя танцуваше «Танца на косите» — «Кометике», като си акомпанираше сама на глас, високо се вдигаше на върха на пръстите и напомняше великолепните статуи на Калимах — спартански танцьорки, които се люлеят като пламък и ти се струва, че всеки миг ще литнат във възторжен порив.

Въздишка на общо възхищение приветствува Егесихора, която бавно се движеше със съзнание за своята красота.

— Поетът е бил прав! — Хефестион се откъсна от Нанион. — Колко много общо има с красотата на породист кон и с неговата сила!

— Андраподисти — похитители на свободни хора — се опитали веднъж да грабнат Егесихора. Били двама възрастни мъже… Ала спартанките са научени да се сражават, а те мислели, че имат работа с нежна дъщеря на Атика, предопределена да живее в женската половина на къщата — разказваше Таис.

Егесихора, дори непоруменяла от танца, приседна до нея, прегърна приятелката си, без да се стеснява от Неарх, който жадно гледаше краката ѝ.

Александър без желание стана.

— Е, хайре, критянке! Бих искал да те любя, да разговарям с тебе, ти си необикновено умна, но трябва да ида в Киносарг — светилището на Херакъл. Моят баща ми заповяда да отида в Коринт, където ще има голямо събрание. Трябва да го изберат за главен военачалник на Елада, на новия съюз на полисите, разбира се, без упоритата Спарта.

— Пак се делят! — възкликна Таис.

— Какво разбираш под думата «пак»? Това се е случвало много пъти…

— Аз мислех за Херонея. Ако спартанците се обединяха с атиняните, тогава баща ти…

— Би загубил сражението и щеше да отиде в македонските планини и аз нямаше да се срещна с тебе — засмя се Александър.

— Че какво ти донесе срещата? — запита Таис.

— Спомен за красотата!

— Да носиш кукумявка в Атина! Та малко ли са жените в Пела?

— Ти не ме разбра. Аз говоря за това каква трябва да бъде жената! За тази, която носи примирение с живота, утешение и яснота. Вие елините я наричате «астрофаес» — звездосияйна.

Таис в миг се свлече от креслото и се отпусна на възглавницата до краката на Александър.

— Ти си още съвсем млад, а ми каза това, което човек запомня за цял живот — и като вдигна голямата ръка на царския син, тя притисна към нея страната си.