Читать «Атинянката Таис» онлайн - страница 16

Александър отметна назад черната ѝ глава и каза с отсянка на тъга:

— Бих те повикал в Пела, но това не ти трябва. Тук ти си прочута в цяла Атика, макар и да не си включена в еоите — Списъка на жените, а аз съм само син на разведена царска жена.

— Чувствувам аз, ти ще бъдеш герой!

— Защо не, тогава ти ще бъдеш моя гостенка винаги, когато пожелаеш…

— Благодаря и няма да забравя. Недей да забравяш и ти — Ергос и Логос (Дело и Слово) са единни, както казват мъдреците.

Хефестион със съжаление се отдели от Нанион, като успя все пак да уговори вечерна среща. Неарх и Егисихора се бяха скрили. Птолемей не можеше и не искаше да отложи посещението на Киносарг. Той изправи за ръка Таис от възглавницата и я привлече към себе си.

— Ти и само ти ме плени. Свободна ли си и искаш ли да дойда при тебе пак?

— За това не се договарят така на прага. Ела пак, тогава ще видим. Или и ти ще отидеш в Коринт?

— Няма какво да правя там! Отиват Александър и Хефестион.

— А хилядата хетери от храма на Афродита Коринтска? Те служат на богинята и не взимат пари.

— Аз казах и мога да повторя — само ти!

Таис хитро присви очи и подаде края на езика си между устните с чудно ярко и същевременно детинско очертание.

Тримата македонци излязоха на сухия вятър и ослепяващата белина на улицата.

Таис и Нанион, останали сами въздъхнаха всяка за нещо свое.

— Какви хора — каза Нанион, — млади и вече толкова зрели. Могъщият Хефестион е само на двадесет и една, а царският син — на деветнадесет. Но колко хора и двамата вече са убили!

— Александър е красив. Учен и умен е като атинянин, закален като спартанец, само че… — Таис се замисли.

— Той не е като всички, съвсем друг е, но аз не мога да го кажа — подхвана Нанион.

— Гледаш го и чувствуваш силата му, а също така, че е далече от нас, мисли си за нещо, което на нас и през ум не ни минава. Поради това е самотен дори и сред своите верни другари, макар че и те не са малки и не са обикновени хора.

— А Птолемей? Забелязах, че ти харесва.

— Да. Той е по-възрастен от царския син, а е по-близък, съвсем познат.

След завоя на пътечката, която заобикаля хълма Баратрон, се показаха гигантските кипариси. Неизпитана досега радост нахлу в сърцето на Птолемей. Ето я и нейната къща. Днес, след десетдневно пребиваване в Атина, тя му се видя бедна и проста наглед. Като че ли вятър подхвана македонеца, така бързо се озова на отсрещния склон. Пред направената от груби късове камък ограда спря, за да се успокои, както подобава на воин. Сребристозелените листа на маслините шепнеха над главата му. В този час покрайнината на града, с разпръснатите сред градини къщи, изглеждаше безлюдна. Всички, от малко до голямо, бяха отишли на празника, на възвишението на Агората и Акропола и при храма на Деметра — богиня на плодородието, отъждествявана с Гея Пандора — Земята, която всичко дарява. Както винаги Тесмофориите трябваше да се състоят през първата нощ на пълнолунието, когато настъпваше време за есенната сеитба. Днес се празнуваше завършването на изораването — един от най-древните празници на земеделските прадеди на атиняните, повечето от тях сега вече отказали се от най-почетния труд — да обработват лицето на Гея.