Читать «Атинянката Таис» онлайн - страница 14

— Но не и скитници, те са земеделци, които отглеждат коне — изведнъж каза Таис, — поетите отдавна възпяват «хълмистата Фтиа в Елада», прочута с красивите си жени…

— И с тътнещи от конския бяг равнини — добави Александър.

— Според мене потомци на повелителите на морето са спартанците. — Неарх хвърли поглед към Егесихора.

— Само по законите, Неарх! Погледни златните коси на Егесихора, къде е тука Крит?

— Колкото до морето, аз видях критянка да се къпе в буря, когато никоя друга жена не би посмяла — каза Птолемей.

— А който е видял Таис на кон, той е видял амазонка — каза Егесихора.

— Поетът Алкман, спартанец, сравнява лаконските девойки с енетийски коне — разсмя се Хефестион, погълнал вече доста от вкусното синкавочерно вино.

— Това е той, който възпява красотата им, когато те отиват с танци и песни да пренесат жертва на богинята, голи и с разпуснати коси, приличащи на гъстите гриви на златисточервеникавите пафлагонски кобили — забеляза Егесихора.

— Вие двете много знаете! — възкликна Александър.

— Това им е професията — те продават не само Ерос, но и знания, възпитание, изкуство и красота в чувствата — каза с вид на познавач Хефестион. — А вие знаете ли — подразни ги Хефестион — какво е хетера от висше общества в най-големия град на изкуствата и поезията в цялата Ойкумене? Най-образованата от образованите, най-изкусна танцьорка, рецитаторка, вдъхновителка на художници и поети, с неотразимо обаяние на своята женствена прелест… Ето това е Егесихора!

— А Таис? — прекъсна го Птолемей.

— На седемнадесет години тя е знаменитост. В Атина тя стои много по-горе от велики пълководци, владетели и философи от околните страни. И не можеш да станеш това, което е тя, ако боговете не те надарят с голямо сърце, на което от детинство са разкрити чувствата и същината на хората, изтънчени усещания и познаването на истинската красота много по-дълбоко, отколкото у повечето хора…

— Ти говориш за нея като за богиня — каза Неарх, недоволен, задето Хефестион оцени спартанката по-ниско от Таис, — виж, самата тя не се чувствува такава…

— Та точно това е истинският признак за душевна висота — каза неочаквано Александър и се замисли — … дълги гриви… — Думите на спартанката събудиха мъката му по черния белочел Буцефал. — Тук атиняните режат гривите на конете си, за да стърчат като четки, също като на шлемовете им.

— За да не съперничат конете на атинянките, между които има малко такива с гъста коса — пошегува се Егесихора.

— Лесно ти е на теб да говориш — изведнъж се намеси мълчаливата досега Нанион, — понеже косите на спартанките са станали пословични, както и свободата им.

— Ако четиридесет поколения твои прадеди бяха ходили с голи бедра, с платнени пеплоси и хитони цяла година, тогава и твоите коси нямаше да са по-лоши.

— Защо ви наричат «файномерис» — показващи бедрата си? — учуди се Птолемей.

— Покажи им как трябва да се облича спартанката по законите на своята страна — каза Таис на Егесихора, — твоят стар пеплос е окачен в опистоцелата от времето, когато играехме сцена от Кадмийските предания.