Читать «Сетаганда» онлайн - страница 94

— Разбирам, сър.

Тримата се изправиха, за да продължат обиколката си. Майлс внимаваше да не поглежда към следите от малкия взрив, който бяха устроили. Когато наближиха западната страна на купола, Майлс се огледа за дамата, която трябваше да го чака. Откри я, намръщено седнала до един фонтан. Нямаше никакъв шанс да се измъкне от Ворийди точно в този момент — той се движеше плътно с тях, сякаш беше залепен за двамата. И все пак трябваше да опита.

— Извинете, сър. Трябва да говоря с една дама.

— Ще дойда с вас — любезно отговори Ворийди.

Ясно. Майлс въздъхна, трескаво измисляйки посланието си. Гем-дамата го гледаше как се приближава с нежелания си компаньон. Майлс се досети, че дори не знае името й.

— Извинете, милейди. Исках само да ви уведомя, че не мога да приема вашата покана за този… следобед. Моля ви, предайте моите дълбоки извинения на господарката си. — Дали тя и хоут Райън щяха да разберат това като сигнал за отстъпление, както искаше? Можеше само да се моли да е така. — Но ако вместо това тя може да си уреди среща с братовчеда на човека, това ще бъде много поучително.

Жената се намръщи още повече, но каза само:

— Ще предам думите ви, лорд Воркосиган.

Майлс се поклони, благодарен, че тя му е спестила разкриването с някакъв друг отговор. Когато вдигна глава, тя вече се беше изправила и бързо крачеше към изхода.

ГЛАВА 11

Досега Майлс беше предпочитал дискретно да остане горе, в по-бляскавата дипломатическа територия на бараярското посолство, и не беше навлизал в светая светих на кабинетите на ИмпСи. Както и предполагаше, те се намираха на втория подземен етаж. Един униформен ефрейтор го преведе през охранителните скенери до кабинета на полковник Ворийди.

Кабинетът не беше толкова аскетичен, колкото очакваше Майлс. Целият беше украсен с предмети на сетаганданското изкуство, макар че тази сутрин захранваните с енергия експонати бяха изключени. Някои от тях сигурно бяха за спомен, но останалите подсказваха, че така нареченият завеждащ протокола е колекционер с превъзходен вкус, макар и със скромни средства.

Домакинът се беше настанил зад напълно празното си бюро. Както обикновено, Ворийди беше облечен подобно на гем-лорд от средна ръка с болезнено сериозни вкусове, подчертани от убитото синьо и сиво в дрехите му. Ако се изключеше липсата на грим по лицето, Ворийди направо би изчезнал в някоя тълпа гем. Все пак зад комуникационния пулт на бараярския отдел на ИмпСи подобна гледка беше донякъде стряскаща.

Майлс облиза устните си.

— Добро утро, сър. Посланик Воробьов ми предаде, че искате да ме видите.

— Да, благодаря ви, лорд Воркосиган. — Ворийди освободи с кимване ефрейтора, който безшумно се оттегли. Вратата се затвори с тежкия звук на задействала се ключалка. — Моля, седнете.

Майлс се настани в закрепения за пода стол пред бюрото на Ворийди и на лицето му се изписа, както се надяваше, невинна усмивка. Ворийди го наблюдаваше открито и внимателно. Това не беше добре. Той беше втори по старшинство в посолството, веднага след Воробьов, и също като него беше избран за главно действащо лице в една от най-кризисните точки на бараярската дипломация. За него можеше да се очаква, че е много зает човек, но в никакъв случай глупав. Майлс се чудеше дали грижите на Ворийди през изтеклата нощ са били поне наполовина на неговите, стегна се в очакване на крясък в стил Илян, от сорта на: „По дяволите, Воркосиган, с какво си се захванал? Опитваш се да започнеш някаква война сам-самичък ли?!“