Читать «Сетаганда» онлайн - страница 75

Бялата перла го очакваше на една тиха пътечка. Ба й се поклони и изчезна.

Майлс прочисти гърлото си.

— Добър вечер, милейди. Искали сте да ме видите? С какво мога да ви бъда полезен?

Стараеше се да се държи колкото се може по-неангажиращо. Откъде да знае дали зад тази проклета непроницаема сфера не стои гем-полковник Бенин, въоръжен с гласов имитатор.

Гласът на Райън, или негова добра имитация, отговори:

— Здравейте, лорд Воркосиган. Интересували сте се от генетика. Помислих си, че не бихте имали нищо против един кратък курс.

Добре. Значи бяха под наблюдение, както и предполагаше. Потисна онази част от съзнанието си, която въставаше против всички причини да крие истинските си чувства, и отговори:

— Наистина, милейди. Всички медицински процедури живо ме интересуват. Имам чувството, че корекциите на моите недъзи са много недостатъчни. Винаги търся нови надежди и възможности, когато имам щастието да посетя по-развити галактически общества.

Тръгна редом с нейната сфера, като се опитваше, но безуспешно, да следва всички резки промени в посоката. Минаха под арки и различни постройки. Той направи няколко подходящи коментара относно заобикалящите ги чудеса, само колкото мълчанието им да не бие прекалено силно на очи. Доколкото можеше да прецени, беше се отдалечил на около километър от императорския бюфет — макар и не по права линия, — когато наближиха една дълга сграда. Независимо от нейното изящество, навсякъде по затворените прозорци и заключалките на вратите пишеше „биоконтрол“. Автоматичната ключалка изискваше сложен код, но след като разпозна Райън, ги пропусна да влязат без никакъв протест.

Тя го поведе през изненадващо правите коридори към просторен кабинет. Това беше най-утилитарното и най-малко артистично място в Небесна градина, което беше виждал. Една от стените беше изцяло от стъкло и гледаше към дълго помещение, което имаше много повече общи черти със стандартните галактически биолаборатории, отколкото с градината отвън. Формата отговаряше на функцията и това място не правеше изключение — то беше предназначено за строго определена дейност, която беше различна от тази на павилионите. В момента помещението беше празно, ако не се броеше един-единствен ба, който педантично изпълняваше портиерските си задължения. Е, разбира се. По време на погребението на Небесната господарка не се сключваха или изпълняваха никакви генетични договори. Изображението на птица украсяваше повърхността на комуникационния пулт и ключалките. Майлс се намираше в сърцето на Звездните ясли.

Сферата се спусна до стената и безшумно изчезна. Хоут Райън Дегтиар се изправи от креслото си.

Черната й коса беше сплетена в две дебели плитки, които достигаха до кръста й. Бялата роба стигаше до прасците й. Много повече жена, отколкото икона, но все пак… Майлс се беше надявал, че разкриването на нейната красота ще изгради у него своеобразен имунитет. Очевидно щяха да са му необходими повече разкривания. Много повече. Много и много, и… „Престани. Не ставай по-голям идиот, отколкото е необходимо.“