Читать «Сетаганда» онлайн - страница 77

— Не зная.

— Сигурен съм, че по някакъв начин иска да въвлече Бараяр. Вероятно дори да провокира конфликт между държавите ни.

— Това… — Райън направи жест, сякаш държеше Великия ключ — може да бъде причина за влошаване на отношенията, но не и… достатъчен повод за война.

— Мм. Това може да бъде само Първа част. Тя ви вбеся… настройва срещу нас. Логично е втората част да настрои нас срещу вас. — Доста неудобна нова мисъл. Със сигурност лорд Хикс (Слайк Гиайа?) все още не го беше направил. — Дори да бях върнал ключа още в самото начало — нещо, което не е предвиждал — това все още нямаше да доказва, че не ние сме авторите на фалшификата. Иска ми се да не бяхме се натъквали на ба Лура.

— На мен също — доста язвително каза Райън, като се облегна на стола си и започна да оправя гънките на дрехите си — първото неволно движение, което Майлс я виждаше да прави.

— Ами съпругите на сатрап-губернаторите? — намръщи се Майлс. — Изобщо не ми споменахте за тях. И те са замесени, нали? А защо да не играят и двойна игра?

Тя неохотно кимна.

— Но аз не подозирам нито една от тях да е въвлечена в този заговор. Това би било… немислимо.

— Но вашата Небесна господарка със сигурност ги е използвала — защо да е немислимо? Имам предвид, че една от тях има шанса да стане императрица заедно със своя губернатор. Или независимо от него.

— Не — поклати глава хоут Райън Дегтиар. — Съпругите не принадлежат на тях. Те принадлежат на нас.

Майлс примигна, леко объркан.

— На тях. Мъжете. На нас. Жените. Така ли?

— Хоут-дамите са пазителки… — Тя млъкна, явно поради невъзможността да обясни това на някакъв чуждопланетен варварин. — Не може да е съпругата на Слайк Гиайа.

— Съжалявам. Нищо не разбирам.

— Това е… свързано с хоут-генома. Слайк Гиайа иска да притежава нещо, за което няма правото. Нямам предвид желанието му свали императора. Това е възможната част. Но той се опитва да свали императрицата. Безчестие отвъд… Хоут-геномът е наш и само наш. Така той предава не империята, което само по себе си е нищо, а хоут-расата, която е всичко.

— Но съпругите по подразбиране биха били в по-изгодна позиция при децентрализиран хоут-геном.

— Разбира се. Те всички са назначени от моята Небесна господарка.

— А те дали… хм. Те дали сменят длъжността си на всеки пет години заедно с губернаторите? Или независимо от тях?

— Те са назначени доживотно и могат да бъдат сменени само при изричната заповед на Небесната господарка.

Съпругите можеха да станат могъщи съюзници в сърцето на вражеския лагер, стига Райън да успееше да ги привлече на своя страна. Но за съжаление, тя не би посмяла да направи това, ако някоя от тях е предателка. Майлс се наруга.

— Империята — отбеляза той — е основната опора за хоут-расата. Това едва ли е нищо, дори от генетична гледна точка. Плячката за изменника е доста висока.

Тя не се усмихна на тази зоологическа шега. Със сигурност не би било уместно да й рецитира стихотворенията си. Опита отново.