Читать «Сетаганда» онлайн - страница 74

— Какво искахте да ми кажете с онези мимики преди малко? — попита Майлс.

— Опитвах се да ви предупредя за едно рядко срещано правило в сетаганданския етикет. Как трябва да се държите, когато сте в компанията на хоут-дама извън нейния мехур.

— За… първи път ми се случва да видя такава — стратегически излъга той. — Всичко наред ли беше?

— Хм, едва ли. Разбирате ли, хоут-дамите губят привилегията да притежават силови полета, когато се омъжат извън генома си. Те стават своего рода гем. Но загубата на щита се смята и за значителна загуба на красотата. Затова учтивото поведение изисква да се държите така, сякаш мехурът е все още на мястото си. Никога не трябва да се обръщате директно към хоут-съпруга, дори тя да стои точно пред вас. Трябва да отправяте всичките си въпроси към нейния гем-съпруг и да изчаквате да получите отговорите от него.

— Аз… не съм им казвал нищо.

— О, добре. Освен това, страхувам се, че никога не трябва да ги гледате открито.

— Според мен е много грубо от страна на мъжете да изключат напълно жените от разговора.

— Точно обратното. Това е най-учтивият сетагандански стил.

— О! Но по начина, по който се държаха, жените все едно все още се намираха в своите мехури. Въображаеми мехури.

— Точно това е идеята.

— Това важи ли за… хоут-дамите, които все още се ползват с привилегията да притежават свои мехури?

— Нямам представа. Не мога да си представя една хоут-дама да говори лице в лице с чужденец.

Майлс усети присъствието на малкия прислужник до себе си и се опита да не подскочи. Ба беше успял безшумно да се промъкне покрай всички, без никой да му обърне внимание. В отговор на учтивото кимване на слугата сърцето Майлс започна бясно да бие.

— Лорд Воркосиган. Милейди желае да говори с вас — каза ба. Маз се ококори.

— Благодаря, за мен е чест — отговори Майлс. — А… — той се озърна за посланик Воробьов, който все още говорене с гем-генерала на Ро Сета. — Маз, ще бъдете ли така добра да предадете на посланика, че съм отишъл да разговарям с една дама? Мм… това може би ще ми отнеме извегно време. Продължете без мен. Ако се наложи, ще се срещнем в посолството.

— Мисля, че… — колебливо започна Маз, но Майлс вече се обръщаше. Отправи й ослепителна усмивка и последва ба извън павилиона.

ГЛАВА 9

Малкият ба, както винаги с лице, на което по нищо не личеше да е в течение на делата на своята господарка, поведе Майлс на дълга разходка през градината по извиващите се пътеки, покрай малки езерца и изящни изкуствени поточета. Майлс спря, за да погледа една смарагдовозелена поляна, на която се разхождаха рубиненочервени пауни с размерите на пойни птички. На едно огрято от слънцето място забеляза нещо, подобно на топка с котешка козина — мека, бяла… да, това беше някакво животно: чифт тюркоазеносини очи примигваха срещу него и отново изчезнаха.

Не се опита да започне някакъв разговор или да задава въпроси. Може би не беше бил под наблюдението на сетаганданската имперска служба за сигурност по време на първото си посещение, когато беше заедно с хиляди други галактически делегати. Сегашният случай обаче определено не беше такъв. Дано Райън да проумяваше това. Лизбет би го проумяла. Можеше само да се надява, че освен Великия ключ и задачата си Райън беше наследила от Лизбет и всички безопасни зони и процедури.