Читать «Сетаганда» онлайн - страница 73

Хоут Кети примигна, този път наистина учуден.

— Не вярвам Слайк да мисли същото… — По лицето му четеше, че се колебае дали няма да предизвика гнева на принц Слайк Гиайа, като му пробута някакъв досаден чужденец, та дори самият той да се отърве от Майлс. Личният интерес в крайна сметка надделя. Хоут Кети направи знак на гем-генерал Чилиан да се доближи и го отправи да получи разрешение за прехвърлянето. Майлс учтиво се сбогува, благодари на Кети и настигна генерала. Не искаше да остане с празни ръце. Имперските принцове не изглеждаха така достъпни както обикновените хоут-губернатори.

— Генерале… ако хоут Слайк не може да разговаря с мен, бихте ли му предали едно кратко съобщение? — Майлс се опитваше гласът му да звучи спокойно, независимо че куцукаше след генерала. Чилиан не забавяше крачки заради бараярския си гост. — Само няколко думи.

— Предполагам, че мога — сви рамене Чилиан.

— Кажете му… че Йенаро е наш.

Веждите на генерала се повдигнаха.

— Добре.

Разбира се, думите щяха да бъдат повторени по-късно пред сетаганданската имперска служба за сигурност. Майлс нямаше нищо против оттам да се заинтересуват малко повече от Йенаро.

Хоут Слайк Гиайа седеше в малка компания на хоут и гем в другия край на павилиона. Колкото и да беше необичайно, в нея имаше и един бял мехур, реещ се недалеч от принца. Съпровождаше го една гем-дама — Майлс я разпозна въпреки белите одежди, които носеше. Беше жената, която се срещна с него на партито у Йенаро. Тя го забеляза да се приближава, погледна го за миг и отмести очи. Кой беше в мехура? Райън? Съпругата на Слайк? Или някоя друга?

Гем-генералът на Кети се наведе и прошепна нещо в ухото му. Слайк Гиайа погледна към Майлс, намръщи се и поклати отрицателно глава. Чилиан сви рамене, наведе се отново и продължи да говори. Майлс наблюдаваше устните му и видя, че съобщението му — или нещо много близко до него — е предадено: думата Йенаро беше твърде характерна. Лицето на Слайк не издаде нищо. Той отпрати гем-генерала.

Генерал Чилиан се върна при Майлс и каза безизразно:

— Хоут Слайк е прекалено зает, за да се срещне с вас точно в момента.

— Все пак благодаря ви — отговори също тъй безизразно Майлс. Генералът кимна и се отправи към господаря си.

Майлс се оглеждаше, чудейки се как да си осигури достъп до следващия заподозрян. Губернаторът на Мю Сета не се виждаше никъде — явно си беше заминал направо след рецитала.

Миа Маз се доближи до него. В очите й се четеше любопитство.

— Добре ли минаха разговорите ви, лорд Воркосиган? — попита тя.

— Не съвсем — печално призна той. — А вашите?

— Не бих казала. Предимно слушах.

— Така се учи повече.

— Да, напълно сте прав. Много съм доволна.

— И какво научихте?

— Основната тема на разговорите между хоут са достойнствата на изрецитираните стихотворения. Всички са съгласни, че онези с по-висок ранг са представили по-добри стихове.

— Лично аз не усетих разликата.

— Да, но не сте хоут.