Читать «Сетаганда» онлайн - страница 71

Маз даваше на Майлс някакъв тих, но тревожен сигнал — главата й леко се поклащаше, а устните й безмълвно казваха: „Не, не!“ Какво се опитваше да каже? Хоут-съпругата очевидно нямаше да проговори, докато не я заговорят. Майлс никога не беше виждал в езика на тялото израз на такава сдържаност, дори и у хоут Райън.

Губернатор Ронд и Воробьов си размениха цял куп любезности и Майлс разбра, че сигурно Ронд е бил техният входен билет.

— Лейтенантът проявява задълбочен интерес към тънките моменти в сетаганданската култура. — С тези думи Воробьов достигна кулминацията на своята дипломатична реч.

Хоут Ронд сърдечно кимна. Явно когато Воробьов представяше някого, това не оставаше незабелязано дори от сетаганданските хоут-лордове.

— Изпратен съм да се уча и да служа, сър. За мен това е дълг и удоволствие — поздрави го Майлс с внимателно отмерен поклон. — И трябва да заявя, че научих доста интересни неща — усмихна се той с ъгълчетата на устата си, като се стараеше думите му да прозвучат колкото се може по-двусмислено.

Ронд му отвърна със студена спокойна усмивка. Но ако той беше лорд Хикс, точно това би трябвало да се очаква от него. Обмениха още няколко празни приказки за дипломатическия живот, след което Майлс рискува:

— Хоут Ронд, ще бъдете ли така добър да ме представите на губернатор хоут Илсъм Кети?

Тънка като бръснач усмивка се появи на устните на Ронд и той погледна към своя колега-губернатор, който го превъзхождаше генетично.

— Защо не? Разбира се, лорд Воркосиган. — Майлс разбра, че щом на Ронд му се налага да се цапа с чужденци, той с радост би поделил неприятното задължение с някой друг.

Ронд го поведе навътре. Воробьов остана да разговаря с гем-генерала на Ро Сета, който проявяваше откровен професионален интерес към потенциалните си врагове. Посланикът едва забележимо повдигна вежди — ясен предупредителен знак към Майлс. Майлс му отговори, като леко разтвори длан — „Ще бъда послушен.“

Щом се отдалечиха достатъчно от посланика, Майлс тихо каза на Ронд:

— Разбирате ли, ние знаем за Йенаро.

— Моля? — отговори Ронд с напълно естествено объркване. Стигнаха до малката група на хоут Илсъм Кети.

Отблизо Кети изглеждаше още по-висок и слаб. Беше направо изваян — ястребовият нос очевидно беше на мода откакто Флечър Гиайа се беше възкачил на трона. Тъмната му коса беше посребрена по слепоочията. Но тъй като той беше само на около четиридесет и пет, при това хоут… Господи, ами разбира се! Среброто в косите му, макар и да беше съвършено, сигурно беше изкуствено, развеселен си помисли Майлс. В един свят на старци не беше особено подходящо да изглеждаш млад — особено когато си млад.