Читать «Сетаганда» онлайн - страница 69

Един възрастен хоут никога не би се заел с планове, за които щяха да са необходими години, преди да станат стопроцентово сигурни. Доказателство за това бе самата императрица. Майлс беше сигурен, че хоут-лордовете възприемат времето по съвсем различен начин. Цялата поредица събития миришеше на… младост. Или поне на човек с младо сърце.

Противникът на Майлс сигурно се намираше в странно състояние на духа в този момент. Той беше човек на действието и решенията. А сега трябваше да стои тихо и да не прави нищо, с което да привлече вниманието към себе си, особено откакто смъртта на ба Лура все повече преставаше да прилича на самоубийство. Трябваше да стиска здраво своята банка и Великия ключ до края на погребалните церемонии, след което спокойно да се завърне на планетата си — не би могъл да започне преврата оттук, не беше подготвил предварително нищо.

Дали вече беше изпратил Великия ключ, или го държеше при себе си? Ако го беше изпратил в сатрапията си, Майлс беше в голяма беда. Тоест, в по-голяма беда. Но дали губернаторът щеше да рискува да изгуби главния си коз по време на пътуването? Със сигурност не.

Поетите-аматьори му бяха дошли до гуша. Майлс откри, че вместо да работи върху решаването на загадките, подсъзнанието му следва своя собствена линия. В мозъка му се оформяше стихотворение в чест на мъртвата императрица:

Императрицата Лизбет един сатрап в мрежите си залови. Примамен във комплот, уви, той всички злодеяния наред ще си плати.

Едва се стърпя да не скочи на сцената и да не изрецитира творбата си. Просто за да види какво ще стане.

Миа Маз забеляза вълнението му и се обърна към него.

— Добре ли сте?

— Да. Извинявайте — прошепна й той. — Просто главата ми се напълни с епиграми.

Очите й се разшириха и тя прехапа устни. Издаваха я само дълбоките трапчинки.

— Шшт!

Церемонията продължи без прекъсване. За съжаление Майлс имаше достатъчно време, за да съчини още стихове, които не отстъпваха по достойнства на първите. Загледа се в редицата бели мехури.

Красавицата Райън омая издънка на Вор — нещастник, намирисващ на обор. Макар и псевдодетектив, накрая и той ще си плати.

Как можеха хоут да понасят всички тези неща? Дали не бяха програмирали стихоплетството в гените си, подобно на всички останали промени, за които се носеха толкова слухове?

За щастие, преди да успее да измисли рима за „Воробьов“, на сцената се изкачи първият сатрап-губернатор и Майлс на секундата се събуди.