Читать «Сетаганда» онлайн - страница 70

Стихотворенията на сатрап-губернаторите бяха великолепни, изпълнени в най-трудните форми. Както му прошепна Маз, повечето бяха написани от най-добрите поетеси на Небесна градина. Рангът имаше своите привилегии. Но колкото и да се опитваше, Майлс не можеше да открие в тях никакъв зловещ намек — заподозреният не използваше момента, за да признае публично своето престъпление, нито да извади някой от козовете си. Майлс беше почти изненадан. Местонахождението на тялото на ба Лура предполагаше, че лорд Хикс има слабостта да се перчи с извършеното. Или да прави Изкуство?

През цялото време императорът запази тържествената си маска. Всички сатрап-губернатори бяха възнаградени с одобрителното му кимане за елегантните си изпълнения. Майлс се чудеше дали Бенин е послушал съвета му и е говорил с господаря си. Надяваше се да е така.

След това рециталът внезапно приключи. Майлс потисна желанието си да ръкопляска. Това очевидно не трябваше да се прави. Майордомът се появи отново и направи някакъв таен знак, след който всички отново паднаха на колене. Императорът и свитата му се оттеглиха, следвани от белите мехури на съпругите, сатрап-губернаторите и техните гем-офицери. След това всички останали бяха свободни — да отидат в банята, както беше убеден Майлс.

Макар че се бяха лишили от традиционното предназначение на сексуалността, хоут все още си оставаха хора в достатъчна степен, за да запазят общото приемане на храна като основна форма на церемониите си. По свой собствен начин. Парчетата месо бяха скулптирани като цветя. Зеленчуците бяха във формата на раци, а плодовете — на малки животни. Майлс се загледа в чинията с варен ориз пред себе си. Всяко зърно беше ръчно украсено със сложни спирални мотиви. Очите му почти изскочиха от орбитите си. Овладя изумлението си и се опита да се съсредоточи върху належащите работи.

Неофициалният (по сетагандански стандарти) обяд беше сервиран в дълъг павилион, гледащ, както обикновено, към градината и осветен от топлото следобедно сияние, което предразполагаше към отпускане. Хоут-дамите се бяха оттеглили някъде — очевидно на някое място, където да могат да излязат от мехурите си и да се хранят. Това беше най-изисканият бюфет за след рецитали в цялата Небесна градина. Самият император се намираше някъде в другия край на изящната постройка. Майлс не беше много сигурен как Воробьов е успял да ги вкара тук, но той определено заслужаваше похвали за всеотдайната си служба. Очите на Маз светеха. Беше хванала Воробьов под ръка и очевидно се намираше в някакъв социологически рай.

— Започва се — промърмори Воробьов и Майлс вдигна глава. В препълнения павилион влизаше свитата на хоут Есте Ронд. Другите хоут не знаеха как да се държат с чужденците и се преструваха, че бараярците не съществуват. Есте Ронд нямаше тази възможност. Едрият, облечен в бяло сатрап-губернатор, следван от своя гримиран униформен гем-генерал, спря, за да поздрави съседите си.

Зад гем-генерала стоеше облечена в бяла роба жена — нещо необичайно за тази предимно мъжка обстановка. Сребристорусата й коса беше вързана на опашка и стигаше до глезените й. Тя стоеше, свела очи, без да произнесе нито дума. Беше много по-възрастна от Райън, но определено беше хоут. Сигурно беше съпруга на генерала — можеше да се очаква, че всеки офицер, добрал се до такъв висок пост, трябва да е заслужил подобна чест много преди това.