Читать «Сетаганда» онлайн - страница 68

— Не зная със сигурност — сви рамене Маз. — Предполагам, че не е задължително. Сферите на дейността им не се припокриват.

На централната сцена се появи майордомът и с жест помоли за тишина. Гласовете замлъкнаха. Всеки хоут-лорд коленичи на предвидливо направените за целта подставки. Всички бели мехури замръзнаха по местата си. Майлс се зачуди дали те не си приказват по време на церемониите. Сред настъпилата тишина се появи самият император, ескортиран от телохранители в бели и кървавочервени униформи, с изрисувани като зебра лица, които трябваше да всяват ужас, ако се възприемаха сериозно. Майлс ги възприемаше точно така, но не заради грима, а поради личния си опит. Знаеше колко нервен и непредвидим става човек, когато осъзнава огромната отговорност, легнала върху плещите му.

За първи път през живота си Майлс виждаше сетаганданския император на живо. Наблюдаваше го толкова жадно, колкото беше наблюдавал сатрап-губернаторите. Императорът, хоут Флечър Гиайа, беше висок и слаб, с ястребово лице. Косата му още не беше започнала да посивява, независимо че беше прехвърлил седемдесетте. Беше заел поста си невероятно млад за сетаганданец — на по-малко от тридесет — и го беше задържал през цялата си несигурна младост досега, когато изглеждаше непоклатим. Спокоен и сигурен, той елегантно зае мястото си. Заобиколен от кланящите се изменници. Ноздрите на Майлс се разшириха и той си пое дъх, замаян от иронията на ситуацията. По знак на майордома всички отново мълчаливо заеха местата си.

Рециталът в памет на хоут Лизбет Дегтиар започна с главите на съзвездията с най-нисък ранг. Всяка поема трябваше да попадне в един от шестте правилни формални типа, които за щастие бяха къси. Майлс беше силно впечатлен от елегантността, красотата и дълбоките чувства в първите десет поеми. Сигурно рецитирането беше едно от важните събития, подобно на полагането на клетва или на брачната церемония. Всички бяха вперили погледи в рецитиращите. Голямо внимание се отдаваше на движенията, интонацията и на неуловимите вариации в облеклото — на Майлс му се струваше, че всички носят абсолютно еднакви бели роби. Но постепенно започна да забелязва отделни клиширани фрази и повтарящи се идеи. След тринадесетата поема погледът му започна да блуждае. Повече от всякога му се искаше Иван да е тук и да страда наравно с него.

От време на време Маз интерпретираше някои фрази и стихове, което му помагаше да не задреме — не беше спал добре през нощта. Всички сатрап-губернатори умело се преструваха, че представлението е погълнало цялото им внимание. Единствено престарелият губернатор на Мю Сета не прикриваше отегчението си и наблюдаваше със сардоничен поглед как по-младите и по-нископоставени, тоест всички останали, се потят на сцената. По-старите и по-опитни участници поне имаха по-добра дикция, ако не по-добри стихотворения.

Майлс мислеше за характера на лорд Хикс и се опитваше да го съпостави с осемте лица, подредени пред него. Убиецът-предател имаше в себе си нещо от тактически гений. Беше получил неочакваната възможност да се добере до огромна власт, беше насочил към това всичките си усилия, беше разработил план и нанесъл удара си. Колко бързо? Първият сатрап-губернатор беше пристигнал лично само десет дни преди Майлс и Иван, а последният — четири. Йенаро, както най-накрая доложиха от ИмпСи, беше направил скулптурата си само за два дни и я беше получил от неизвестен доставчик. Ба Лура можеше да бъде подкупен едва след смъртта на господарката си, тоест не по-рано от три седмици преди днешния ден.