Читать «Сетаганда» онлайн - страница 59

Майлс се опита да разчете лицето зад маската. Бенин приличаше на човек около четиридесетте — млад за поста си, но не необикновено млад. Явно основният израз на това лице беше внимателен и сериозен, въпреки че полковникът си позволи една кратка вежлива усмивка, когато Воробьов го представи на Майлс, както и кратка усмивка на облекчение, когато посланикът ги остави сами.

— Добро утро, лорд Воркосиган — започна Бенин. Явно беше опитен, тъй като един бърз поглед му беше достатъчен, за да разгадае психическата нагласа на Майлс. — Посланикът обясни ли ви защо съм тук?

— Да, полковник Бенин. Разбрах, че сте натоварен с разследването на смъртта на онова нещастно създание — ако това е точният израз, — което бяхме така шокирани да видим да лежи на пода на ротондата онзи ден. — „Най добрата защита е умелото нападение.“ — Стигнахте ли до заключението, че е било самоубийство?

— Очевидно — присви очи Бенин, но беше прекъснат.

— Е, очевидно е, че ако се съди по кръвта, ба е умрял на място, а не че гърлото му е било прерязано другаде, а тялото донесено по-късно. Но ми се струва, че ако резултатите от аутопсията покажат, че ба е бил в безсъзнание в момента на смъртта, това би отхвърлило тезата за самоубийство. Това е сложен тест — шокът от смъртта покрива шока от безсъзнанието, но ако търсите по-внимателно, ще намерите следи. Знаете ли дали е бил направен подобен тест?

— Не.

Майлс не беше сигурен какво означава това — че тестът не е бил направен или че Бенин не знае за него.

— Защо? Ако бях на ваше място, това щеше да е първото нещо, което щях да поискам. Можете ли да го проведете сега? Въпреки че два дни не са много кратък срок в подобни случаи.

— Аутопсията приключи. Тялото е кремирано — с равен глас произнесе Бенин.

— Какво, вече е кремиран? Преди делото да бъде закрито? Кой е наредил това? Не вие, със сигурност.

— Не… лорд Воркосиган, това не е ваша грижа. Не съм дошъл тук да говорим за това — рязко каза Бенин, после спря. — Защо е този болезнен интерес към прислужника на Небесната господарка?

— Това е най-интересното нещо, което съм виждал от пристигането ми на Ета Сета. Разбирате ли, то е по моята част. Поемал съм някои граждански дела у дома. Разследвал съм убийства… при това, бих казал, успешно. — Е, в интерес на истината, беше разглеждал само едно подобно дело. Но какъв ли беше опитът на сетаганданския офицер в подобни неща? Небесна градина бе доста добре подредено място. — Често ли се случват подобни инциденти?

— Не. — Бенин се взираше в Майлс с все по-голям интерес.

Значи човекът можеше да е добре подготвен на теория, но му липсваше практически опит, поне откакто е заел поста си. Но въпреки това беше много бърз в долавянето на нюансите.

— Според мен кремирането на тялото е ужасно прибързана постъпка. По-късно винаги се появяват нови въпроси.

— Уверявам ви, лорд Воркосиган, че ба Лура не е бил донесен безчувствен в ротондата, жив или мъртъв. Дори церемониалната охрана би забелязала това. — Дали леката промяна в тона му не подсказваше, че церемониалната охрана се избира според външността, а не според способностите?