Читать «Сетаганда» онлайн - страница 49
Лоис Макмастър Бюджолд
— Ба Лура предположи… че ако предадем Великия ключ на някой от сатрап-губернаторите, той ще може да изработи копията. Според мен идеята беше много опасна. Поради изкушението да запази ключа само за себе си.
— Ах… извинете. Нека да видим дали следвам мисълта ви правилно. Зная, че смятате генната банка на хоут за най-съкровеното нещо, но какви биха били политическите последствия от създаването на нови възпроизводствени центрове във всяка сатрапия?
— Небесната господарка мислеше, че след бараярската експедиция империята е спряла да се разраства. Че е започнал период на стагнация. Тя смяташе… че само ако империята се радели чрез митоза, подобно на клетка, хоут отново ще се засилят. С копирането на генните банки щеше да има осем нови центъра за експанзия.
— Осем потенциални имперски столици? — възкликна Майлс.
— Да, предполагам.
Осем нови центъра… гражданската война беше само първата от възможностите. Осем нови сетагандански империи, всяка разширяваща се като тумор за сметка на съседите… кошмар от космическа величина.
— Мисля, че разбирам защо императорът не е бил толкова ентусиазиран от биологичната концепция на майка си — внимателно каза Майлс. — Нещо, което важи и за двете страни, не мислите ли?
— Аз служа на Небесната господарка и на генома на хоут — просто отговори Райън Дегтиар. — Мимолетните политически проблеми на империята не са моя работа.
— Значи цялата тази генетична бъркотия… може ли сетаганданският император да изтълкува това като измяна от ваша страна?
— Как? — попита Райън Дегтиар. — Мой дълг е да се подчинявам на Небесната господарка.
— О!
— Но и осмината сатрап-губернатори бяха въвлечени в измяната — добави тя.
— Бяха въвлечени?
— Те получиха генните банки през миналата седмица по време на приема. Ба Лура и аз успяхме да изпълним поне тази част от плана.
— Съкровищници, за които няма ключ.
— Аз… не знам. Разбирате ли, всеки от тях… Небесната господарка смяташе, че ще е по-добре всеки сатрап-губернатор да остане с убеждението, че само той притежава копие. Така всеки ще се старае да пази по-добре тайната.
— Знаете ли… трябва да ви задам един въпрос. — „Но не съм сигурен дали искам да чуя отговора.“ — Знаете ли на кой от осмината сатрап-губернатори се е опитвал да предаде Великия ключ ба Лура, когато се натъкна на нас?
— Не — отговори тя.
— Ясно. — Майлс въздъхна удовлетворено. — Сега, сега вече зная защо съм бил въвлечен във всичко това. И защо беше убит ба Лура.
Тя се взря в него. Гладкото й белоснежно чело се намръщи.
— Не разбирате ли? Ба не се е натъкнал на нас, когато е пристигал, а когато е заминавал. Бил е подкупен. Той е предал ключа на някой от сатрап-губернаторите и е получил от него не истинско копие, защото не е имало време за декодирането му, а фалшификат. И е бил изпратен специално, за да го изгуби при нас. Което и е направил, според мен, точно по предварително замисления начин.
„Почти със сигурност не по него.“ Той закрачи напред-назад, обхванат от трескава възбуда. Не трябваше да си позволява да куца пред нея и да привлича вниманието й върху недъзите си, но не можеше да се сдържи.