Читать «Сетаганда» онлайн - страница 48

— И аз съм единственият човек на Ета Сета, за когото сте сигурна, че не е извършил убийството. Това засега е единственият сигурен и за двама ни факт. Претендирам за правото си да зная кой ни е устроил всичко това. И единственият начин да разбера е да зная точно защо.

Тя продължаваше да мълчи.

— Вече зная достатъчно, за да ви унищожа — добави разгорещено Майлс. — Кажете ми достатъчно, за да мога да ви спася!

Съвършената й брадичка се повдигна, сякаш тя беше взела някакво ужасно решение. Най-сетне го удостои с вниманието си. Майлс се напрегна, мъчейки да схваща смисъла на думите й, а не да бъде погълнат от музиката на гласа й.

— От дълго време между Небесната господарка и императора имаше несъгласие. Милейди отдавна беше на мнение, че генната банка на хоут е прекалено централизирана в самото сърце на Небесна градина. Тя искаше за по-голяма сигурност да се направят копия на различни места. И двамата мислеха за доброто на хоут, всеки по свой начин.

— Разбирам — подканващо промърмори Майлс. — Всички са от добрите, няма проблем.

— Императорът забрани плана й. Но когато краят на живота й започна да наближава… тя стигна до заключението, че лоялността й към хоут трябва да бъде по-силна от лоялността към сина й. Преди двадесет години тя тайно започна да прави копия на записите.

— Доста голям проект — каза Майлс.

— Огромен и бавен. Но тя го осъществи.

— Колко са копията?

— Осем. По едно за всеки планетарен сатрап-губернатор.

— Точни копия?

— Да. И мога да твърдя това със сигурност. През последните пет години аз бях главен помощник по генетика на Небесната господарка.

— Ах. Значи сте обучен специалист. Вие сте запозната… много добре с всичко. И сте изключително предана.

— Как иначе бих могла да служа на Небесната господарка? — сви рамене тя.

„Но се обзалагам, че нищо не знаеш за тайните операции и задкулисните борби. Хм.“

— Щом има осем точни копия, би трябвало да има и осем Велики ключа, нали така?

— Не. Все още не. Милейди отлагаше изработката на копията до последния момент. Въпрос на…

— Контрол — довърши Майлс. — Как ли се сетих?

В очите й проблесна искра на възмущение от неуместната забележка. Майлс си прехапа езика. На хоут Райън Дегтиар никак не й беше смешно.

— Небесната господарка знаеше, че краят й наближава. Тя определи мен и ба Лура за изпълнители на тази задача. Трябваше да доставим копията на генната банка на всеки от осемте сатрап-губернатора по време на погребението й, на което те щяха да присъстват. Но… тя умря по-рано, отколкото очакваше. Още не беше подготвила изработката на копията на Великия ключ. Това изисква толкова големи познания в областта на техниката и кодирането, че за създаването на оригинала са били необходими всички ресурси на империята. Ба Лура и аз получихме подробни инструкции за банките, но не и за това как да се направят и доставят дубликатите на ключа, нито дори кога да стане това. Не знаехме какво да правим.

— Аха — тихо се обади Майлс. Не посмя да направи друг коментар, за да не спре потока от информация.