Читать «Сетаганда» онлайн - страница 47

— Няма резервни копия — каза тя. — Това е единственият ключ.

Майлс изведнъж се почувства отмалял, но този път не само заради парфюма й.

— Няма копия? — задави се той. — Вие да не сте побъркани?

— Това е въпрос на… контрол.

— И какво по дяволите прави истинският ключ?

Тя се поколеба и накрая проговори.

— Това е ключът към генетичната банка на хоут. Замразените генетични записи се пазят разбъркани за по-голяма сигурност. Без ключа никой не знае кое къде се намира. За да се възстановят файловете, всички записи трябва физически да се проучат и да се подложат на нова основна класификация. Има стотици хиляди записи — за всеки хоут, който е живял някога. За повторното създаване на Великия ключ ще е необходима работата на армия генетици в продължение на цяло поколение.

— Значи това е истинско бедствие. Сега вече зная, че ми е бил погоден номер. — Майлс се изправи и я погледна. — Милейди, обяснете ми какво всъщност става? Ще ви попитам отново, този път с чувство. Какво, по дяволите, е търсел ба Лура с Великия ключ на една орбитална станция?

— Никой чужденец…

— Някой вече ме въвлече във всичко това! Хвърли ме направо в центъра на събитията. Не мисля, че бих могъл да се измъкна, дори да опитам. И освен това… мисля, че трябва да се съюзим. Бяха ви необходими ден и половина само за да уредите тази втора среща. Остават още девет дни. Нямате време да се справите сама. Трябва ви… специалист. И поради една или друга причина явно не желаете той да е от вашите хора.

Тя леко потрепери. Майлс разгорещено продължи:

— Ако мислите, че съм недостоен да бъда допуснат до вашите тайни, тогава поне ми обяснете как бих могъл да направя нещата по-лоши, отколкото са сега!

Сините й очи сякаш искаха нещо от него, без тя да знае какво точно. Той обаче знаеше, че ако го помоли да си разреже вените тук и сега, единственият му въпрос ще е: „Колко дълбоко?“

— Такова беше желанието на моята Небесна господарка — ужасено започна тя и млъкна.

Майлс с всички сили се опита да запази самообладание. Всичко, което беше измъкнал досега от нея, беше или достижимо дедуктивно, или общоизвестно, поне в нейната среда. Сега тя беше на път да разкрие наистина ценна информация. Досети се за това от начина, по който спря.

— Милейди. — Майлс подбираше думите си много внимателно. — Ако ба Лура не се е самоубил, значи е бил убит. — „И ние двамата имаме много добра причина да изберем втората възможност.“ — Той е бил ваш прислужник, ваш колега… а може би и приятел? Видях тялото му в ротондата. Някой много опасен и много смел човек беше организирал тази сцена. В нея се чувстваше… зловеща подигравка.

Болка ли се четеше в тези студени очи? Толкова беше трудно да се каже…

— Имам стари и много лични причини да не мога да понасям да бъда несъзнателна жертва на хора с жестоко чувство на хумор. Не зная дали разбирате какво искам да кажа.

— Може би… — бавно изрече тя.

„Да. Погледни под обвивката. Виж мен, а не тази нелепа подигравка с човешкото тяло…“