Читать «Сетаганда» онлайн - страница 155

Хоут Райън Дегтиар отново пое Звездните ясли като новата императрица на Сетаганда, четвърта избраница на Флечър Гиайа, но първа по старшинство поради отговорността си към генома на хоут. Първото й задължение беше да приготви своя първи имперски принц. Дали беше щастлива в своя мехур?

Нейният нов… не съпруг, а спътник, императорът, можеше никога да не я докосне. Но можеха да станат и любовници. В края на краищата Гиайа можеше да пожелае да демонстрира властта си над нея. Но в интерес на истината, Райън сигурно бе знаела какво я очаква още преди церемонията и не изглеждаше недоволна. Майлс преглътна. Чувстваше се болен и ужасно уморен. Ниска кръвна захар, няма съмнение.

„Късмет, милейди. Късмет… и сбогом.“

Императорът вдигна ръка и чакащите инженери тържествено включиха апаратурата си. Вътре в големия мехур се появи тъмен оранжев блясък, който се превърна в червен, после в жълт и накрая в синьо-бял. Купът вътре се наклони, предметите паднаха, после се издигнаха отново. Формите им се размиваха в молекулярна плазма. Без съмнение, имперските инженери и службата за сигурност бяха прекарали напрегната нощ, за да приготвят погребалната клада на императрица Лизбет. Ако мехурът се пръснеше, ефектът щеше да наподобява на ефекта от малка водородна бомба.

Всичко продължи кратко, може би десетина минути. В затъмнения купол над тях се отвори кръг, разкриващ късче синьо небе. Ефектът беше почти свръхестествен, сякаш се отваряше прозорец в друго измерение. Много по-малка дупка се отвори на върха на мехура и изстреля към небето бял пламък. Майлс си помисли, че въздушният трафик над центъра на столицата сигурно е спрян, въпреки че ослепителният бял поток сравнително бързо се превръщаше в лек дим.

След това куполът отново се затвори, изкуствените облаци бяха издухани от изкуствен вятър и светлината стана по-ярка и по-весела. Мехурът се стопи, като остави след себе си само един празен кръг от незасегната трева. Нямаше дори пепел.

Един прислужник-ба донесе на императора цветна роба. Гиайа свали горната част на бялата си роба и навлече новата одежда. След това почетната стража го обгради и императорът заедно със свитата си напусна. Когато и последният високопоставен служител излезе, тълпата опечалени въздъхна като един и тишината беше разкъсана от хиляди гласове.

Голяма открита кола чакаше императора, за да го отведе… там, където отиват сетаганданските императори, когато партито свърши. Дали Гиайа щеше да изпие някакво силно питие и да запрати обувките си в ъгъла? Сигурно не. Придружаващият го ба подреди краищата на робата му и седна на мястото на шофьора.