Читать «Сетаганда» онлайн - страница 156

Майлс стоеше от лявата страна на колата, когато тя се издигна над повърхността. Гиайа го погледна и го дари с микроскопично кимване.

— Довиждане, лорд Воркосиган.

— До нови срещи — ниско се поклони Майлс.

— Не и в най-близко бъдеще, уверявам ви — сухо измърмори Гиайа и потегли, следван от ято мехури, които вече бяха с всички цветове на дъгата. Нито един от тях не спря да се обърне назад.

Гем-генерал Бенин се появи до Майлс. Смееше ли се?

— Елате, лорд Воркосиган. Ще ви изпратя до вашата делегация. Дадох честната си дума на посланика и сега трябва лично… да си я възвърна, както казвате вие, бараярците. Любопитна фраза. В религиозен или в лотариен смисъл я използвате?

— Мм… по-скоро в медицински. Като при временно даряване на жизненоважен орган. — Сърца, обещания, всичко днес се възвръщаше.

— Разбирам.

Посланик Воробьов и групата му бяха сред тълпата делегати, които се качваха в колите за последния фантастичен обяд. Тапицериите на седалките вече бяха сменени от бяла в разноцветна коприна, с което се слагаше край на официалния траур. Без видим сигнал една от колите се доближи до Бенин.

— Ако тръгнем още сега — обърна се Майлс към Иван, — можем да сме на орбита след един час.

— Но… гем-дамите ще са в бюфета… — протестира Иван.

Самият Майлс умираше от глад, така че твърдо отговори:

— В такъв случай, прав ти път.

Бенин, който може би беше чул последната забележка на своя Небесен господар, го подкрепи с безизразното:

— Идеята ви не е лоша, лорд Воркосиган.

Воробьов сви устни. Раменете на Иван леко се отпуснаха. Ворийди кимна към врата на Майлс. Изглеждаше озадачен и подозрителен.

— А как ще обясните това… лейтенант?

Майлс прокара пръсти по копринената лента, на която беше закачен Орденът за заслуги.

— Моята награда. И наказание. Изглежда, хоут Флечър Гиайа има лош вкус към добрата ирония.

Маз, която явно още не беше в течение и не разбра подтекста, възрази:

— Но това е необикновена чест, лорд Воркосиган! Всеки сетагандански гем-офицер е готов да се жертва за подобна награда!

— Но слуховете за нея далеч няма да го направят популярен у дома, любов моя — обясни й Воробьов. — Ще има слухове без смислено обяснение. Още повече като се има предвид, че лорд Воркосиган работи в бараярската Имперска служба за сигурност. От бараярска гледна точка това изглежда… е, изглежда много странно.

Майлс въздъхна. Главоболието му отново се засилваше.

— Зная. Може би ще успея да убедя Илян да засекрети всичко.

— Но нали я видяха около три хиляди души! — обади се Иван.

— Е, вината е твоя — разгорещи се Майлс.

— Моя!?

— Да. Ако вместо една чаша тази сутрин ми беше дал повече кафе, главата ми щеше да си е на мястото и щях да намеря някакъв начин да се измъкна. Ама че бавни рефлекси! Още се чудя какви ще са последствията.

Например: ако не беше свел глава пред Гиайа, колко по-големи щяха да са шансовете техният скоков кораб да бъде сполетян от някакъв ужасен инцидент, докато напускаше пределите на Сетаганданската империя?