Читать «Сетаганда» онлайн - страница 132

Пел безцеремонно захвърли безчувствения пазач на пода, скочи от креслото си и се хвърли към своята сестра-съпруга.

— Надина, ранена ли си?

— Пел! — Всеки друг на нейно място щеше да се хвърли в обятията на спасителя си. Бидейки хоут обаче, двете жени се задоволиха само със сдържано, макар и очевидно сърдечно ръкостискане.

— О! — отново възкликна Пел, като гневно гледаше положението, до което беше докарана Надина. Първата й работа беше да свали част от своите собствени дрехи и да ги даде на Надина, която ги навлече с благодарност и сякаш възвърна част от достойнството си. Майлс приключи с бързия оглед на помещението, за да се увери, че наистина са сами, и се върна при жените, които се мъчеха да освободят косата. Пел коленичи и дръпна няколко кичура, които обаче не поддадоха.

— Вече опитах — въздъхна хоут Надина. — Нищо не се получава.

— Къде е ключът за това нещо?

— Беше у Вио.

Пел бързо извади целия тайнствен арсенал от ръкавите си. Надина го разгледа и поклати отрицателно глава.

— По-добре да я отрежем — каза Майлс. — Трябва да се измъкваме оттук колкото се може по-бързо.

Двете жени го погледнаха смаяно.

— Хоут-дамите никога не режат косите си — каза Надина.

— Извинете, но положението е критично. Ако отидем веднага до совалките, ще мога да ви отведа достатъчно далеч, преди Кети да разбере. Може би дори ще успеем да се измъкнем невредими. Скъпа ни е всяка секунда.

— Не! — каза Пел. — Първо трябва да открием Великия ключ!

За съжаление, не можеше да отпрати двете жени и да остане сам да търси ключа — той беше единственият квалифициран орбитален пилот от тримата. По дяволите, значи бяха като залепени за него. Дори една-единствена хоут-дама беше достатъчно зло. А да се занимаваш с две беше като да се опитваш да водиш котки в стадо.

— Хоут Надина, знаете ли къде Кети държи Великия ключ?

— Да. Миналата нощ ме заведе при него. Мислеше си, че бих могла да го отворя. Беше много разгневен, че не можах.

Майлс внимателно я погледна — поне по лицето й нямаше следи от насилие. Но движенията й бяха сковани. Артрит или травми от шокова палка? Отиде до тялото на пазача и го претърси за някакви полезни предмети — кодови карти, оръжие… да. Сгъваем вибронож. Скри го в дланта си и се върна при дамите.

— Чувал съм, че някои животни прегризват собствените си крака, за да се измъкнат от капана, в който са попаднали — предпазливо предложи той.

— Ух! — възкликна отвратена Пел. — Бараярци.

— Вие не разбирате… — с жар започна Надина.

Страхуваше се, че разбира много добре. Щяха да си стоят тук и да се маят, докато Кети не се върне…

— Вижте! — посочи към вратата той.

— Какво? — Пел скочи на крака и двете с Надина извърнаха глави.

Майлс извади виброножа, хвана сребърната коса на Надина и я отряза колкото се може по-близо до капана.

— Това. Да вървим!