Читать «Сетаганда» онлайн - страница 131

Кети се развесели:

— Съвсем скоро ще имаш повече привилегии, отколкото самата императрица. Както и всички чуждоземци в краката си. Всички, които пожелаеш. — Той кимна на мехура и излезе. Къде щеше да отиде за необходимите химикали? В лечебницата? При охраната? И колко време щеше да му отнеме това?

— Сега — каза Майлс. — Обратно в коридора. Трябва да се отървем от пазача. Взехте ли онова нещо, което хоут Вио използва срещу Иван?

Пел извади малкия флакон от ръкава си и го вдигна.

— Колко дози са останали?

Пел провери.

— Две. Вио се е презастраховала. — Гласът й звучеше малко разочаровано, сякаш Вио беше изгубила стила си с това разхищение.

— Аз лично бих взел сто, за всеки случай. Добре. Използвайте го пестеливо — не целия, ако не се налага.

Пел изкара мехура отново в коридора. Майлс се плъзна зад креслото, вкопчил ръце във високата му облегалка и опрял крака в двигателя му. „Да не би да се криеш зад полите на една жена?“ Чувстваше се ужасно потиснат, че транспортирането му (а и всичко останало) е изцяло в ръцете на една сетаганданка, въпреки че тази спасителна операция беше негова идея. Пел спря пред облечения в ливрея пазач и каза:

— Прислужник.

— Хоут. — Той кимна почтително към непроницаемия мехур. — В момента съм на пост и не мога да ви помогна.

— Няма да отнеме много време. — Пел изключи силовото поле и Майлс чу слабо съскане и задавен звук. Креслото се разтърси. Той се надигна над облегалката и погледна. Пазачът се бе строполил в нелепа поза в скута на Пел.

— По дяволите! — възкликна Майлс. — Трябваше първо да упоим Кети… е, както и да е. Приближете се до контролния панел на вратата.

Беше стандартен панел, отговарящ на отпечатъци от пръсти, но за кого беше програмиран? Сигурно за малцина, може би само за Кети и Вио. Но пазачът сигурно също имаше достъп в случай, че възникнеше нещо непредвидено.

— Преместете го малко нагоре — разпореди се Майлс и притисна дланта на изпадналия в безсъзнание пазач към панела. — Слава Богу! — въздъхна с облекчение той, когато вратата се плъзна встрани, без да издаде сигнал за тревога. Взе зашеметителя на пазача и влезе на пръсти вътре, следван от Пел.

— О! — възмутена възкликна Пел. Бяха открили хоут Надина.

Възрастната жена седеше на диван, подобен на онзи, който бяха видели в първата каюта. Беше само по бельо. Годините — а те бяха около стотина — не бяха подминали дори нейното тяло на хоут. Отнемането на горните й дрехи изглеждаше като добре обмислена обида, която малко се различаваше от пълното й събличане. Посивялата й коса беше защипана с някакво устройство, което на свой ред беше закрепено неподвижно за пода. Това не беше болезнено — дължината на косата й й оставяше около два метра свобода на движение, но в гледката имаше нещо дълбоко обидно. Може би беше идея на хоут Вио? Майлс си помисли, че разбира как се е почувствал Иван при вида на котешкото дърво. Това беше Лошо деяние — да се постъпва по подобен начин с възрастна дама (макар и принадлежаща към такава противна раса като хоут), която му напомняше на баба му от Бета… Е, не съвсем. Всъщност Пел повече приличаше на баба му Нейсмит като личност, но…