Читать «Сетаганда» онлайн - страница 130

Губернатор Кети погледна към тях и попита:

— Вече събуди ли се?

Пел докосна устни, после и контролния панел.

— Още не.

— Искам първо да го разпитам. Трябва да зная с каква информация разполагат.

— Има достатъчно време.

— Времето едва стига.

Пел отново изключи говорителя.

— Първо хоут Надина — твърдо реши Майлс.

— Мисля, че сте прав, лорд Воркосиган — въздъхна Пел.

По-нататъшният опасен разговор с Кети беше осуетен от бъркотията около качването в совалката и подготовката й за старт. Гем-генерал Чилиан дори не направи опит да говори с жена си. Пел тръгна след Кети, който беше дал знак да го последва. Тъй като той беше освободил телохранителите си, Майлс реши, че явно ще се заемат с работата. По-малко свидетели означаваше и по-малко трупове по-късно, ако работата станеше напечена.

Кети ги поведе към един широк, украсен с вкус коридор, явно водещ към каютите на високопоставените пътници. Майлс едва не докосна хоут Пел по рамото.

— Вижте. Право пред нас. Виждате ли?

Пред една от вратите стоеше пазач в ливрея. При вида на господаря си той застана мирно. Но Кети се насочи първо към друга врата. По лицето на пазача се изписа облекчение.

Пел изви врат.

— Дали там не е хоут Надина?

— Да. Е… може би. Не вярвам, че би посмял да постави на стража обикновен войник. Не и ако още не контролира командния им състав. — Майлс дълбоко съжаляваше, че не бе се досетил по-рано за разрива между Кети и гем-генерала. Само какви възможности щяха да имат…

Вратата се плъзна зад тях и се затвори. Майлс се огледа. Помещението беше чисто, без никаква украса или следи, че в него живее някой.

— Можем да го сложим тук — каза Кети и кимна към дивана. — Можеш ли да го държиш под контрол с химикали, или да извикам още пазачи?

— С химикали — отговори Пел. — Но ще имам нужда от още някои неща. Синерджин. Фаст-пента. Няма да е зле да проверим дали не е алергичен към фаст-пента. Чух, че на най-важните хора им развиват подобна алергия. Не трябва да допуснем да умре тук.

— Клариум?

Пел погледна въпросително Майлс — не беше чувала за подобно нещо. Клариум представляваше едва ли не стандартен военен транквилант, който се използваше при разпити. Майлс кимна.

— Идеята не е лоша — каза Пел.

— Няма шанс да се събуди докато се върна, нали? — попита загрижено Кети.

— Страхувам се, че пое доста солидна доза.

— Хм. Бъди по-внимателна, любов моя. Не искам да открият остатъци от химикали при аутопсията. Въпреки че ако имаме късмет, може и да не дочакаме аутопсията.

— Предпочитам да не разчитам на късмета.

— Добре — каза Кети, явно доволен. — Най-после се научи.

— Ще те изчакам — каза спокойно Пел, като се постара думите й да прозвучат двусмислено.

— Нека ти помогна да го извадим — каза Кети. — Вътре сигурно е доста претъпкано.

— Не и за мен. Използвам го като подставка за краката си. Така креслото е… по-удобно. Позволи ми… да се насладя още малко на привилегията на хоут, любов моя — въздъхна Пел. — Не съм го правила толкова отдавна…