Читать «Сетаганда» онлайн - страница 134

Въпреки първоначалните му очаквания това не беше гем-генерал Чилиан. Този офицер беше по-млад и по-висок. Лицето му беше като изсечено. Беше облечен в кървавочервената униформа на Имперската служба за сигурност на Небесна градина, но без характерния грим върху лицето. Куртката му беше омачкана и разкопчана. Не беше шефът. Умът на Майлс се плъзна надолу по списъка, който беше научил наизуст преди седмици, когато се готвеше за пътуването — да, това беше гем-генерал Нару, третият в сложната вътрешна йерархия на службата. Партньорът на Кети. Вероятно повикан в качеството си на експерт за разбиването на кодовете, с които беше защитен Великият ключ.

— Добре — обади се техникът. — Започвам от позиция седем хиляди триста и шест. Още само седемстотин позиции и е наш, кълна се.

Пел ахна и посочи масата. Върху нея в объркана купчина лежаха не един, а осем Велики ключа. Или един Велик ключ и седем копия…

Дали все пак Кети не се беше опитал да изпълни плана на починалата императрица? А целият хаос през изминалите две седмици да е просто плод на някакво объркване? Не… не. Това трябваше да е поредният мръсен номер. Може би е планирал да изпрати на останалите сатрап-губернатори фалшиви копия или да ги подхвърли на сетаганданската имперска служба за сигурност, или… възможностите бяха много, стига да вършеха работа само на Кети и на никой от другите.

Използването на зашеметителя щеше да включи всички възможни аларми. Значи трябваше да се използва само в краен случай. По дяволите, противниците, ако бяха по-умни (а Майлс беше сигурен, че е изправен срещу трима много умни мъже), щяха да се нахвърлят срещу него само за да го накарат да стреля.

— Какво друго имате в ръкава си? — обърна се Майлс към Пел.

— Надина — Пел посочи масата, — кой от всички е Великият ключ?

— Не съм сигурна — отговори Надина, като се взираше в купчината.

— Вземете ги всички. Ще ги проверяваме после — настоя Майлс.

— Но всички те може да са фалшиви — със съмнение каза Пел. — Трябва да сме сигурни, иначе всичко ще се окаже напразно.

Тя бръкна в пазвата си и извади познатия медальон с релефното изображение на птица…

Майлс едва не се задави.

— За Бога, защо сте взели това тук? Скрийте го! Гарантирам ви, че тези мъже изобщо няма да се поколебаят да ви убият след две седмици, прекарани в опити да направят това, които този медальон върши за секунда!

Гем-генерал Нару се обърна към мехура.

— Да, Вио, сега пък какво има? — В гласа му се долавяше раздразнение и открито презрение.

Пел изглеждаше малко уплашена. Майлс забеляза как устните й се движат, сякаш репетира някакъв отговор, но после се отказа.

— Няма да издържим много — прошепна Майлс. — Не е ли по-добре да атакуваме, да вземем ключовете и да побегнем?