Читать «Сетаганда» онлайн - страница 119

— Гем-лорд Невик. Това име говори ли ви нещо?

— Не. Сигурно е подставено лице. Трябва ни човекът, който стои зад Невик. Същият човек, който е осигурил на Йенаро плана и средствата за скулптурата му. Но сега разполагате с две следи.

— Въобразявате си, че е един и същи човек?

— Въображението няма нищо общо с това — каза Майлс. — Но аз имам нужда от такова доказателство, което да може да се представи пред съда.

Погледът на Ворийди беше обезпокоително безизразен.

— Защо предположихте, че обвинението срещу Йенаро е в заговор?

— О… не мислех това. Обвинението в кражба е много по-подходящо и не бие на очи, ако врагът му цели да накара полицията да открие Йенаро и така да успее да му види сметката.

— Лорд Воркосиган… — Ворийди сви вежди, но явно сметна, че е по-добре да обмисли онова, което беше на път да каже. После просто поклати глава и си отиде.

Малко след това пристигна Иван, просна се в канапето на Майлс, качи краката си на страничната облегалка и въздъхна.

— Още ли си тук? — Майлс изключи комуникационния пулт, който беше на път да го направи разноглед. — Мислех, че си отишъл някъде на лов или нещо такова. Остават ни всичко на всичко два дни. Да не би вече да не получаваш покани?

Направи знак с палец нагоре: „Може би ни подслушват“. Иван сви устни: „Зарежи го“.

— Ворийди е подсилил охраната. Иска да предотврати всякаква случайност. Знаеш ли — загледа се в тавана той, — вече се страхувам къде да стъпя. Нямаше ли някаква египетска царица, която беше пътувала увита в килим? Можеше да се случи отново.

— Наистина можеше — съгласи се Майлс. — Всъщност едва ни се размина.

— Страхотно. Напомняй ми да стоя по-далеч от теб.

Майлс му направи гримаса.

След минута или две Иван добави:

— Писна ми.

Майлс го изгони от стаята си.

Церемонията по Отварянето на Великата порта с пеене не включваше отварянето на никакви порти, макар че пеене имаше. Огромният хор от неколкостотин гем, мъже и жени, облечени в бяло, се беше подредил недалеч от източния вход на Небесна градина. Според плана процесията трябваше да влезе през източния вход, да обиколи Небесна градина и да излезе през северния вход. Хорът пееше, разположен покрай неравен терен, който имаше невероятна акустика, а галактическите пратеници и скърбящите гем трябваше да стоят и да слушат. Майлс раздвижи пръстите на краката си в ботушите си и се приготви да понесе всичко това. Откритото пространство отляво беше предвидено за мехурите на хоут-дамите. Те бяха много — неколкостотин мехура, разпръснати по поляната. Колко ли хоут-дами живееха тук?

Майлс разгледа тяхната малка група — той, Иван, Воробьов и Ворийди, облечени в черни униформи, както и Миа Маз, която отново беше в черно и бяло. Ворийди сега приличаше повече на бараярец, на офицер и, както си отбеляза Майлс, изглеждаше много по-страшен, отколкото в глупавите си сетагандански цивилни костюми. Маз беше хванала Воробьов под ръка и когато започна музиката, се повдигна на пръсти.