Читать «Сетаганда» онлайн - страница 118

Щяха ли нещата да се развият по-добре, ако Майлс беше огласил всичко за фалшивия ключ още първия ден? Не… тогава посолството и посланиците щяха да бъдат опетнени с лъжливи обвинения и публичен скандал, без никаква възможност да се докаже тяхната невинност. Ако вместо бараярците лорд Хикс си беше избрал някой друг — например марилаканците, аслъндерците или вървейнците, планът му сега сигурно щеше да се движи като по часовник. Майлс с горчивина се надяваше, че лорд Хикс много, ама наистина много съжалява, че се е целил не другаде, а точно срещу Бараяр. „И ще те накарам да съжаляваш още повече, кучи сине.“

Отново насочи вниманието си към комуникационния пулт. Всички кораби на сатрап-губернаторите имаха един и същ общ план, а този план, за съжаление, беше всичко, което беше достъпно в базите данни на бараярското посолство, без да се налага проникване в секретните файлове. Майлс се загледа в холограмното изображение на различните нива и отсеци на кораба. „Ако аз бях сатрап-губернатор и планирах този преврат, къде щях да скрия Великия ключ? Под възглавницата си?“ Едва ли.

Губернаторът разполагаше с Ключа, но не и с ключа за Ключа, така да се каже — медальонът беше все още у Райън. Ако лорд Хикс беше в състояние да отвори Великия ключ, той би имал достъп до данните. Тогава щеше да направи копие за себе си и в краен случай да върне оригинала, като по този начин се освободи от вещественото доказателство за плановете си. Или дори да го унищожи. Но ако ключът можеше да се отвори лесно, той вече щеше да го е направил веднага щом планът му беше започнал да се проваля. Значи, ако той все още се опитваше да отвори ключа, той сигурно се намираше в някаква шифровъчна лаборатория. И кое помещение в такъв огромен кораб би било подходящо за такава лаборатория?…

Звънецът на вратата прекъсна мислите му. Чу се гласът на полковник Ворийди:

— Лорд Воркосиган? Мога ли да вляза?

Майлс въздъхна.

— Влезте. — Страхуваше се, че работата на комуникационния пулт е привлякла вниманието на Ворийди. Завеждащият протокола сигурно го бе следил от кабинета си.

Ворийди влезе и се загледа през рамото на Майлс в холограмата.

— Интересно. Какво е това?

— Просто преглеждам спецификациите на сетаганданските военни кораби. Продължавам обучението си и така нататък. Надеждата да ме назначат да служа на кораб никога не умира.

— Хм. Сигурно бихте искали да узнаете последните новини за лорд Йенаро — направо започна Ворийди.

— Не че съм му задължен, но… надявам се, че не е нещо фатално — искрено каза Майлс. Йенаро можеше да бъде много важен свидетел. Майлс вече беше започнал да съжалява, че не му беше предложил убежище в посолството.

— Засега не. Но е издадена заповед за арестуването му.

— От сетаганданската служба за сигурност? Заради участие в заговор?

— Не. От полицията. За кражба.

— Това е фалшиво обвинение, залагам главата си. Някой се опитва да използва системата, за да го измъкне от скривалището му. Можете ли да откриете кой е подал оплакването?