Читать «Сетаганда» онлайн - страница 117

Те го погледнаха, съответно уплашено и гневно.

— Закъсня — каза Иван. — Къде се беше скрил, по дяволите?

— Още малко и щях да се обадя на полковник Ворийди и на охраната — строго добави посланик Воробьов.

— Това щеше да бъде… безсмислено — въздъхна Майлс. — Вече можем да тръгваме.

— Слава Богу — промърмори Иван.

Воробьов не каза нищо. Майлс се изправи. Чудеше се още колко ли време остава преди посланикът и Ворийди да престанат да приемат „Още не“ за отговор.

„Още не. Моля ви, още не.“

ГЛАВА 13

Майлс си даде сметка, че нищо не би му харесало повече от един почивен ден, но само не и днес. Още по-лошо беше съзнаването, че сам се е докарал до това положение. Можеше само да чака, докато съпругите успееха да върнат генните банки. И освен ако Райън не изпратеше кола до посолството да го вземе — толкова открит ход, че със сигурност щеше да срещне реакцията на силите за сигурност и на двете империи — за Майлс беше невъзможно да установи контакт с нея чак до Церемонията по Отварянето на Великата порта с пеене, която щеше да се проведе утре в Небесна градина. Той въздъхна тежко, включи комуникационния пулт и впери невиждащ поглед в данните.

Не беше сигурен, че е разумно да се дава един допълнителен ден на лорд Хикс, въпреки че днешният следобед щеше да му поднесе неприятна изненада, когато съпругата отнесе генната банка. Това щеше да елиминира и последната му възможност да се измъкне с банката и ключа, изхвърляйки междувременно през аварийния люк своята стара, назначена отгоре и неподлежаща на контрол съпруга. Сега той сигурно разбираше, че Райън е онази, която, с риск да разкрие самата себе си, е осуетила предварително подготвения план. Майлс беше съвсем сигурен, че убийството на стопанката на Звездните ясли не е било част от оригиналния план. Райън трябваше да бъде нищо неподозираща кукла на конци, която да обвини Майлс и Бараяр в кражбата на Великия ключ. Лорд Хикс имаше слабост към куклите на конци. Но предаността на Райън към хоут беше по-силна от интереса за собствената й сигурност. Никой разумно мислещ интригант нямаше да предположи, че тя няма да предприеме нищо дълго време.

Лорд Хикс беше тиран, а не революционер. Той искаше да подчини системата на себе си, не да я променя. Истинският революционер беше мъртвата императрица с нейния опит да раздели хоут на осем враждуващи помежду си части, с възможност най-силната от тях да победи. Може би ба Лура я бе разбирал по-добре, отколкото допускаше Райън. „Не можеш едновременно да се откажеш от властта и в същото време да я задържиш.“ Освен посмъртно.

Какво щеше да направи сега лорд Хикс? Какво друго би могъл да направи, освен да се бори до последно, решен на всичко, за да избегне поражението си? Другата възможност беше сам да си пререже вените, а Майлс не вярваше, че той е от типа хора, склонни доброволно да сложат край на живота си. Щеше да продължава да търси начини да стовари всичко върху Бараяр, за предпочитане чрез убийството на Майлс, който не се беше хванал на въдицата му. Имаше дори малка възможност да се спаси, като се имаше предвид не дотам доброто отношение на сетаганданците към чужденците и особено към Бараяр. Да, днес беше добър ден за оставане вкъщи.