Читать «Малки богове» онлайн - страница 176

И тогава Брута се изправи, без да погледне повече към своя труп.

— Ха. Не те очаквах — каза той.

Смърт престана да се обляга на стената.

— КАКЪВ КЪСМЕТЛИЯ БЕШЕ.

— Но има още толкова много неща да се направят…

— ДА. ВИНАГИ ИМА.

Брута последва мършавата фигура през стената където вместо клозета, който заема далечния край в нормалното пространство, имаше…

… черен пясък.

Светлината беше ослепителна, кристална, в едно черно небе, изпълнено със звезди.

— А! Наистина има пустиня. Всички ли ги чака това? — попита Брута.

— КОЙ ЗНАЕ?

— А какво има на края на пустинята?

— СЪД.

Брута обмисли това.

— Кой край?

Смърт се ухили и се отмести.

Това, което Брута беше помислил за скала в пясъка, се оказа свита на две фигура, стиснала коленете си. Изглеждаше парализирана от страх.

Той се вгледа.

— Ворбис? — попита.

Той погледна към Смърт.

— Но Ворбис умря преди сто години!

— ДА. ТРЯБВАШЕ ДА Я ИЗВЪРВИ СЪВСЕМ САМ. САМ СЪС СЕБЕ СИ. АКО ПОСМЕЕ.

— Той е тук от сто години?

— НАЙ-ВЕРОЯТНО НЕ. ТУК ВРЕМЕТО Е РАЗЛИЧНО. ТО Е… ПО-ЛИЧНО.

— А! Искаш да кажеш, че сто години могат да минат като няколко секунди?

— СТО ГОДИНИ МОГАТ ДА МИНАТ КАТО БЕЗКРАЙНА ВЕЧНОСТ.

Черните като катран очи се впиха умоляващо в Брута, който посегна механично, без да мисли… после се поколеба.

— ТОЙ БЕШЕ УБИЕЦ — каза Смърт. — И СЪЗДАТЕЛ НА УБИЙЦИ. МЪЧИТЕЛ. БЕЗ СТРАСТ. ЖЕСТОК. КОРАВОСЪРДЕЧЕН. БЕЗМИЛОСТЕН.

— Да, знам. Това е Ворбис — каза Брута. Ворбис променяше хората. Понякога ги променяше в мъртъвци. Но винаги ги променяше. Това беше неговата победа.

Той въздъхна.

— Но аз съм си аз — каза той.

Ворбис се изправи неуверено и последва Брута през пустинята. Смърт ги гледаше как се отдалечават.

Информация за текста

Terry Pratchett

Small Gods, 1992

Сканиране: Александра, 2008

Разпознаване и редакция: Борис Иванов, 2008

Публикация

Тери Пратчет. Малки богове

Английска. Първо издание

Издателска къща Вузев, София, 1996

Преводач: Мирела Христова

Редактор: Владимир Зарков

ISBN 954-422-039-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://www.chitanka.info/lib/text/8304]

Последна редакция: 2008-06-27 19:50:18

1

Или пък, ако вярвате в Омнианството, Полюса

2

Които бяха „Един размер става за всички“, в разновидности „затегни гайките“

3

Или би го направил. Ако беше там. Но не беше. Така че не би могъл.

4

Необходими са четиридесет човека стъпили на земята, за да задържат един с глава във въздуха.

5

В книгите на Тери Пратчет смъртта е в мъжки род, бел. пр.

6

Думите са лакмусовата хартия на съзнанието. Ако се озовете във властта на някой, който ще използва хладнокръвно думата „почни“, много бързо се преместете някъде другаде. Но ако каже „Влез“, не спирайте даже да си съберете багажа.

7

(ит.) полугласно, шепнешком — бел. пр.

8

Стига да не е беден, чужденец или лишен от това право поради лудост, глупост или факта, че е жена.

9

avis domestica — домашна птица.

10

Corvus — свраки, бел. пр.

11

т.е. преди обитателите да са пуснали козите да опасат навсякъде. Нищо не може да направи по-голяма пустиня от една коза.