Читать «Малки богове» онлайн - страница 13

Нито пък говореха. Но ако наистина СА БИЛИ там, и ако СА ВОДИЛИ някакъв разговор, той би протекъл така:

— А сега, — рече Ворбис — проблемът с Ефеб.

Епископ Друнах сви рамене.

— Казват, че е несъществен. Не представлява никаква заплаха.

Двамата мъже погледнаха към Ворбис — човек, който никога не повишаваше глас. Беше много трудно да се разбере какво мисли той, често пъти дори и след като ти го е казал.

— Наистина ли? Дотук ли стигнахме? — попита той. — Не представлява никаква заплаха? След всичко, което сториха на горкия Брат Мърдък? А обидите към Ом? Това не трябва да остане така. Какво предлагате да бъде направено?

— Стига толкова война — рече Фри’ит. — Те се бият като луди. Не. Изгубихме вече твърде много.

— Те имат силни богове — каза Друнах.

— И още по-добри лъкове — каза Фри’ит.

— Няма друг Бог освен Ом — каза Ворбис, — Това, което Ефебианците вярват, че почитат, не са нищо друго освен джини и демони. Ако въобще може да бъде наречено почитане. Виждали ли сте това?

Той побутна напред свитък хартия.

— Какво е това? — предпазливо попита Фри’ит.

— Лъжа. Една история, която не съществува и никога не е съществувала… не… нещата… — Ворбис се поколеба, като се опитваше да си спомни една дума, която много отдавна беше излязла от употреба, — … като … приказките, които се разказват на децата, когато са твърде малки… думи, които хората използват, за да кажат… ъ-ъ…

— О! Игра — рече Фри’ит. Погледът на Ворбис го прикова към стената.

— Ти знаеш за тези неща?

— Аз… когато веднъж пътувах в Клач… — запъна се Фри’ит. Той видимо се окопити. Беше командвал сто хиляди души в битка. Не заслужаваше това.

Установи, че не смее да погледне Ворбис в лицето.

— Те танцуват танци — немощно каза той. — По светите им празници. Жените носят звънци по … И пеят песни. Всичко от първите дни на световете, когато боговете…

Той заглъхна.

— Беше отвратително — рече той. Щракна с кокалчетата на пръстите си — нещо, което правеше по навик, винаги когато беше разтревожен.

— В тази има техни богове — каза Ворбис. — Хора в маски. Можете ли да си го представите? Те имат бог на виното. Един стар пияница! А хората казват, че Ефеб не представлявал заплаха! А това…

Той хвърли още едно, по-дебело руло хартия върху масата.

— Това е далеч по-зле. Защото докато те почитат измислени богове по грешка, грешката им е в избора на боговете, а не в почитането. Но това…

Друнах го огледа предпазливо.

— Вярвам, че има и други преписи, дори и в Цитаделата — каза Ворбис. — Този принадлежеше на Сашо. Струва ми се, че ти ми го препоръча на служба, Фри’ит?

— Той винаги ми е правил впечатление като интелигентен и енергичен млад човек — отвърна генералът.

— Но предател — каза Ворбис, — и сега получава справедливото си възмездие. Може само да се съжалява, че не можахме да го накараме да ни каже имената на приятелите си еретици.

Фри’ит се бореше с внезапната вълна на облекчение. Погледът му срещна този на Ворбис.