Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 50

— Тя ни е нужна, за да намерим Ранд — каза тихо Перин. — Но няма да й позволя повече да оформя живота ми. — И продължи енергично да чисти рибата.

Смяташе да спази това си обещание — наистина смяташе. — но в следващите дни, без сам да разбере как точно, се усети, че двамата с Лой а л готвят, чистят и извършват всякакво друго дребно шетане, което можеше да хрумне на Моарейн. Дори по едно време установи, че по някакъв начин се е заел с грижите за Алдийб всяка вечер, като разседлаваше кобилата и я чешеше, докато Моарейн се отпускаше, явно потънала в размисъл.

Лоиал прие това като нещо неизбежно, но не и Перин. Опитваше се да отказва, да се съпротивлява, но му беше трудно да оказва съпротива, след като тя му предложеше нещо разумно и при това само едно. Самата сила на присъствието й, решителният й поглед затрудняваше възраженията му. Тъмните й очи улавяха неговите още преди да е понечил да отвори уста. Само едно вдигане на вежди му напомняше, че се държи грубо, разширените й от изумление очи от това, че може да се противопостави на толкова малка молба, спокойният поглед, изказващ всичко, което представлява една Айез Седай — всички тези неща го караха да се разколебава, а разколебаеше ли се веднъж, окончателно губеше почва. Винеше я, че използва Единствената сила върху него, макар да не вярваше, че наистина е така, а тя му казваше да не се прави на глупак. Започна да се чувства като къс желязо, което се мъчи да попречи на ковача да го изчука и да го превърне в коса.

Мъгливите планини отведнъж отстъпиха пред гористите хълмове на Геалдан, към земя, която изглеждаше хълмиста, но не много висока. Сърните, които често само ги изглеждаха нащрек сред планините, започнаха да ги отбягват още щом забележеха конете. Дори Перин вече едва долавяше смътните силуети на сивите диви котки, изчезващи в гората. Навлизаха в земи, населени с хора.

Лан престана да носи променящото цветовете си наметало и започна да се връща по-често към тях преди отдих, като им казваше какво ги чака напред. На много места дърветата бяха изсечени. Скоро се показаха нивя, оградени с груби каменни стени, и селяните, които оряха в подножията на хълмовете, станаха обичайна гледка, макар и не толкова често, наред с редици от хора, крачещи през изораната земя и хвърлящи семена от торбите, провиснали на раменете им. Пръснати тук-там фермерски къщи и яхъри стърчаха по върховете на хълмовете и ридовете.

Вълците не биваше да са тук. Вълните отбягваха местата на хората, но Перин все още ги усещаше някъде встрани от яздещата група. Изпълни го нетърпение — нетърпение да стигнат някое село или град, някъде, където щеше да има достатъчно хора, за да накарат вълците да се махнат.

Една вечер, тъкмо когато слънцето докосна хоризонта зад тях, стигнаха до село Джарра, недалече от северната граница на Амадиция.