Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 21

— Това сигурно ли е? — възкликна изненадана Мин, — Звучи наистина необичайно за Бели плащове, доколкото ги познавам.

— Едва ли са останали много про… ъъ… много Калайджии в равнината — каза Юно. Гласът му скрибуцаше от усилието да внимава какво говори в присъствието на Айез Седай. Здравото му око бе присвито като навъсеното, изрисувано върху превръзката на другото. — Те не обичат да се заседяват по места, където има размирици, да не говорим за сражения. Едва ли има достатъчно от тях, че да видят навсякъде.

— Достатъчно са за целите ми — отвърна твърдо Моарейн. — Повечето са си тръгнали, но някои са останали, защото аз ги помолих. А Лейа е съвсем сигурна. О, Чедата са ударили някои от заклетите в Дракона, там, където са били шепа хора. Но макар да провъзгласяват, че ще съкрушат този лъжлив Дракон, макар да разполагат с хиляди мъже, които би трябвало да не вършат нищо друго, освен да го преследват, те избягват сблъсъци с всяка част, заклела се да служи на Дракона, ако е над петдесет души. Не открито, нали разбирате, но има някакво забавяне, нещо, което ла позволи на преследваните да се измъкнат.

— Ами тогава Ранд може да слезе при тях, ако иска. — Лоиал погледна Айез Седай и примигна неуверено. Целият лагер знаеше за споровете й с Ранд. — Колелото заплита път за него.

Юно и Лан отвориха уста едновременно, но шиенарецът отстъпи на Стражника с лек поклон.

— По е вероятно — каза Стражникът — това да с някакъв белоплащ заговор, макар че Светлината да ме изгори, ако мога да проумея какъв е. Но когато Белите плащове ми дадат дар, винаги търся отровната игла, скрита в него. — Юно мрачно кимна. — А освен това — добави Лан — доманците и тарабонците все още се мъчат да избият Заклетите в Дракона също тъй усърдно, както и да се избият по-между си.

— Има и още нещо — каза Моарейн. — Трима младежи са загинали в селата, край които са минали фургоните на госпожа Лейа. — Перин забеляза потрепването на веждата на Лан — за Стражника това беше точно толкова признак на изумление, колкото неволно изпуснат вик от устата на някой друг човек. Лан не беше очаквал тя да спомене за това. Моарейн продължи: — Един е умрял от отрова, двама от нож. И все при обстоятелства, при които никой не е могъл да се приближи до тях незабележимо, но точно така е станало. — Тя се загледа в пламъците. — И тримата младежи са били по-високи от обикновено и светлооки. Светлите очи са нещо необичайно за Равнината на Алмот, но си мисля, че в тези дни е лош късмет да си висок младеж със светли очи там.

— Но как? — попита Перин. — Как може да са убити, щом никой не е могъл да се приближи до тях?

— Тъмния разполага с убийци, които няма и да забележиш, докато не се окаже твърде късно — промълви тихо Лан. Юно потръпна. — Бездушните. Не бях чувал досега за някой от тях на юг от Граничните земи.

— Стига сме приказвали за това — каза решително Моарейн. Перин имаше въпроси — „Какво, в името на Светлината, са тия Бездушни? Като тролоци ли са, или като Чезнещи?“ — но ги остави незададени. Когато Моарейн решеше, че по някой въпрос се е говорило достатъчно, нямаше да каже нищо повече. А затвореше ли устата си, човек не можеше да отвори тази на Лан дори с железен лост, Шиенарците също се подчиниха на командата й. Никой не искаше да ядоса една Айез Седай.