Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 19

— Ти май имаш очи и на тила — каза Мин и погледна намръщено към приближаващата се жена. — Или най-острия слух, за който съм чувала. Това не е ли Моарейн?

„Разсеян съм.“ До такава степен бе навикнал с това, че шиенарците знаят колко надалеч може да вижда — поне денем; за нощта те още нищо не знаеха — че беше започнал да се издала и за други неща. „Тази разсеяност може да ме погуби.“

— Туатанката добре ли е? — попита Мин, щом Моарейн се лижи до огъня.

— Почива си.

Плътният глас на Айез Седай както обикновено прозвуча мелодично, като че говоренето при нея беше наполовина пеене. Косата и дрехите й отново бяха в съвършен порядък. Тя отърка длани над огъня. На лявата й ръка проблясваше златен пръстен змия, захапала опашката си. Великата змия, дори още по-древен символ на вечността, отколкото Колелото на Времето. Всяка жена, обучена в Тар Валон, носеше такъв пръстен.

За миг острият поглед на Моарейн се спря на Перин н сякаш го прониза дълбоко.

— Тя падна и си пукна черепа, когато Ранд… — Устата й се сви но в следващия миг гласът й отново стана спокоен. — Приложих и Лечителството и сега спи. Винаги тече много кръв, дори при малка рана на черепа, но не е сериозно. Ти видя ли нещо около нея. Мин?

Мин я погледна колебливо.

— Видях… Стори ми се, че видях смъртта и. Лицето й, цялото обляно с кръв. Сигурна бях, че знам какво означава, но ако си е ударила главата… Сигурна ли сте, че е добре? — Попита го с голяма доза неудобство. Айез Седай не Лекуваха, оставяйки нещо нередно, което да не може да се Издери. А Талантите на Моарейн бяха особено силни в тази област.

Гласът на Мин прозвуча толкова разтревожено, че Перин за миг се изненада. А после кимна мълчаливо. Тя наистина не обичаше да прави това, което правеше, но то бе част от самата нея; мислеше, че разбира как действа то, или поне отчасти. Ако грешеше, беше все едно да разбере, че не знае как да използва ръцете си.

Моарейн я погледна за момент преценяващо, сурова и безстрастна.

— Ти никога не си грешала, когато си ми разчитала, поне за неща, които съм имала начини да разбера. Може би това е за първи път.

— Когато знам, знам — прошепна Мин упорито. — Светлината да ми е на помощ, знам.

— Или може би предстои. Все още я чака дълъг път, докато се завърне при фургоните си, и ще трябва да язди през диви земи.

Гласът на Айез Седай звучеше като студена, безстрастна песен. Перин се окашля. „О Светлина, и аз ли говоря така? Не бих позволил една смърт да означава за мен толкова малко.“

Сякаш доловила мислите му, Моарейн каза:

— Колелото тъче така, както то само пожелае, Перин. Казах ти преди много време, че сме във война. Не можем да спрем само защото някой от нас може да загине. Всеки от нас може да загине преди тя да свърши. Оръжията на Лейа може и да не са същите като твоите, но тя го е знаела, когато е избрала да стане част от това.