Читать «Преродения дракон» онлайн - страница 20

Перин сведе поглед. „Може и така да е, Айез Седай, но никога не ще приема начина, по който го правиш.“

Лан се присъедини към тях заедно с Юно и Лоиал. Пламъците хвърляха треперливи сенки по лицето на Стражника и го правеха да прилича повече на изсечено от камък, отколкото обикновено цялото от твърди скули и ъгловато. Наметалото му не изглеждаше по-уловимо дори сега, в светлината на огъня. Понякога приличаше на тъмносиво или на черно, но сивото и черното като че ли се преливаха едно в друго и се променяха, ако човек се вгледаше в него. Оттенъци на сенки се плъзгаха по него, просмукваха се в тъканта му. Друг път изглеждаше като че ли Лан по някакъв начин си беше издълбал дупка във вечерния мрак и бе придърпал тъмнината около раменете си. Съвсем не беше лесно да се гледа нито наметалото, нито пък мъжа, загърнат в него. Лан беше висок и як, с широки рамене, с очи сини, като замръзнали планински езера, и се движеше със смъртоносна плавност, която превръщаше меча на бедрото му в част от самия него. Не че изглеждаше просто способен да причини жестокост и смърт — този човек бе дресирал жестокостта и смъртта и ги пазеше скрити в джоба си, готови да бъдат пуснати на воля само за един удар на сърцето, стига Моарейн да поиска. До Лан дори Юно изглеждаше съвсем безопасен. Сиви кичури бяха прошарили дългата коса на Лан, стегната назад от плетената кожена ивица, завързана под челото му, но дори и много по-млади мъже отстъпваха пред него и се бояха да му се противопоставят — ако имаха достатъчно ум в главата.

— Госпожа Лейа донесе обичайните вести от Равнината на Алмот — каза Моарейн. — Всички се бият срещу всички. Опожарени села. Хора, бягащи във всички посоки. А са се появили и Ловци да дирят Рога на Валийр.

Перин се размърда. Рогът се намираше там, където никой Ловец из Равнината на Алмот не можеше да го намери; където той поне се надяваше, че никой Ловец изобщо няма да го намери. Тя го изгледа хладно, преди да продължи. Не желаеше никой от тях да отваря дума за Рога. Освен когато тя самата пожелаеше, разбира се.

— Донесе ни и други вести. Белите плащове имат може би около пет хиляди души в Равнината на Алмот.

Юно изпъшка.

— Това е прокле… ъъ, простете, Айез Седай. Това трябва да е половината им сила. Никога не са трупали толкова много сили на едно място.

— В такъв случай онези, които са се обявили на страната на Ранд, сигурно са мъртви или разпръснати — измърмори Перин. — Или скоро ще се пръснат. Ти беше права, Моарейн. — Не обичаше да се сеща за Белите плащове. Никак не обичаше Чедата на Светлината.

— Тъкмо това е странното — каза Моарейн. — Или поне първото странно нещо. Чедата са обявили, че целта им с да донесат мир, което не е необичайна за тях. Необичайното е, че докато се мъчат да изтласкат тарабонците и доманците обратно в границите на владенията им, не са придвижили никакви сили срещу онези, които са се обявили на страната на Дракона.