Читать «Само една нощ» онлайн - страница 4

покритие, за да направят холдинг с мажоритарно управление.

После навлизаха брутално, превземаха и раздробяваха компанията на парчета,

преструктурираха, продаваха и печелеха. Бяха по-добри от всички останали в

тези две неща – завладяване и усъвършенстване. Понякога нещата минаваха

леко. Хората съдействаха и „Хамар Капитъл“ можеше спокойно да прокара

политиката си. Понякога имаше борба.

– Все още ми се иска да имаме на наша страна някой от семейството, което

притежава компанията – каза Дейвид, когато южен Стокхолм се простря под тях.

Да имаш на своя стана някои от основните акционери, някой от големите

мениджъри на пенсионните фондове например, беше изключително важно за

успеха на начинание от такъв чудовищен калибър. Дейвид и Майкъл бяха

прекарали ужасно много време да убеждават управителите. Ходеха на безкрайни

срещи, прокарваха обиграните си с времето номера не един, а десетки пъти. Но

да спечелиш някого от семейството собственик, имаше няколко предимства и в

известен смисъл щеше да бъде престижна победа, особено над тази фирма.

„Инвестум“ беше една от най-старите и най-големите шведски компании. Освен

това един такъв съмишленик би привлякъл много други акционери на страната на

„Хамар Капитъл“. А това би било възможно само в случай, че Дейвид и Майкъл

имаха на своя страна някой от най-влиятелните членове на рода.

– Така би било много по-лесно – продължи Дейвид.

– Но кой?

– Има един човек, който е поел по свой собствен път и не се съобразява със

семейството – каза Дейвид. Летище Брома се появи на хоризонта.

Майкъл помълча малко и накрая попита:

– Имаш предвид дъщерята, нали?

– Да. Не е толкова популярна, но се говори, че е голям талант. Възможно е да

не е съвсем доволна от начина, по който се отнасят с нея мъжете.

„Инвестум“ не беше само стара компания с традиции. Това беше патриархално

семейство, пред което петдесетте години на миналия век биха изглеждали

модерни и дори разюздани времена.

– Наистина ли си въобразяваш, че можеш да спечелиш някого от тях на своя

страна? – попита колебливо Майкъл. – Не си от хората, които са им по сърце, и

едва ли питаят топли чувства към теб.

Дейвид почти се изсмя. Това беше твърде меко казано.

„Инвестум“ се контролираше от семейство Де ла Грип, което печелеше

милиарди крони на ден. Индиректно фирмата, или иначе казано Де ла Грип,

контролираха близо една десета от брутния вътрешен продукт на Швеция и

притежаваха най-голямата банка в страната. Членове на фамилията присъстваха

в борда на директорите на почти всяка една шведска компания. Де ла Грип бяха

от висшата класа, традиционалисти и много богати – почти със статут на кралско

семейство. Реално без да са монарси тяхната кръв беше доста по-синя от тази на

династията Бернадот – шведското кралско семейство. Изглеждаше непосилно за

Дейвид Хамар, славещ се като дързък бизнесмен и корпоративен палач, да