Читать «Само една нощ» онлайн - страница 5

намери някой влиятелен член на фамилията, известна с лоялността си към

семейните ценности и богатство, когото да привлече на своя страна и по този

начин да придобие контролния пакет акции на фирмата.

Но Дейвид го беше правил и преди. Беше успявал да убеди и да обедини усилия

с някои от членовете на другите семейства, притежаващи компаниите, които той

се канеше да смаже и разпродаде. Това често водеше до разрушени семейни

отношения, оставящи дълга и трайна следа зад гърба му. Обикновено

съжаляваше за действията си, но в този случай това би било само бонус към

печалбата му.

– Ще се опитам – каза той.

– Това е надежда, граничеща с лудост – каза Майкъл, който не за първи път

произнасяше тези думи.

Дейвид кимна бързо.

– Вече се обадих да уговоря обяд с нея.

– Разбира се, че си се обадил – промърмори Майкъл, когато хеликоптерът

започна да се спуска надолу. Полетът бе продължил тридесет минути. – И тя

какво каза?

Дейвид си спомни за хладния глас, който чу по телефона. Не на асистентката, а

на самата Наталия де ла Грип. Прозвуча изненадано, но не попита нищо.

Всъщност говори доста кратко. Благодари му за поканата и после асистентката ù

потвърди срещата с имейл.

– Каза, че очаква с нетърпение да се запознае с мен.

– Наистина ли?

Дейвид се изсмя мрачно. Гласът ù бе толкова студен и далечен, че неизбежно

задейства дълбоко вкоренената му омраза към висшата класа. Наталия де ла

Грип беше една от около стотината жени в Швеция, родени с титлата графиня.

Елитът на елита. Едва ли имаше достатъчно думи да опише колко нищожни бяха

подобни хора за него.

– Не – отговори Дейвид. – Не каза нищо подобно.

Но пък той не бе очаквал друго.

2

Четвъртък, 26 юни

Наталия ровеше из купчината документи на бюрото си. Извади една таблица с

цифри.

– Аха – каза и размаха листа. Погледна триумфално към дребната

платиненоруса жена, седнала на стола за гости, който не пасваше на

обстановката в малкия офис. Приятелката на Наталия Аса Белке надникна в

листа, но без особен интерес, и продължи да оглежда лакираните си в телесен

цвят нокти. Наталия пак се зарови в хаоса на бюрото си. Мразеше безпорядъка,

но в това малко пространство беше невъзможно да подредиш каквото и да било.

– Как си всъщност? Но ми отговори честно – попита Аса. Отпи от кафето, което

си бе взела на път за офиса на Наталия, и се загледа в приятелката си, която

продължаваше да рови из купчините. – Питам само защото ми изглеждаш малко

разсеяна – продължи тя. – И макар че имаш доста странности, липсата на

концентрация не е една от тях. Никога не съм те виждала такава.

Наталия се намръщи. Беше изчезнал важен документ. Нямаше и следа от него.

Щеше да се наложи да помоли някоя от претоварените с работа асистентки да го

изготви наново.

– Джей О се обади от Дания – каза Наталия. Джей О беше шефът ù. – Искаше да