Читать «Само една нощ» онлайн - страница 3

честно казано очакваше с голямо нетърпение това да се случи.

Майкъл се прозя.

– Когато всичко приключи, ще си взема отпуск и ще спя поне една седмица.

Дейвид пак се обърна и погледна предградията, които оставаха в далечината

зад тях. Беше се готвил за тази битка през половината си живот и сега не искаше

почивка. Искаше война.

Тази сделка се беше в ход вече почти година. Беше най-голямата за „Хамар

Капитъл“ досега. Истинско завладяване и поглъщане на една огромна

корпорация.

Следващите

няколко

седмици

щяха

да

бъдат

изключително критични. Никой никога не бе правил подобно нещо.

– За какво си мислиш? – попита Дейвид. Познаваше Майкъл много добре и

знаеше, че мълчанието му винаги означава нещо. Бе наясно, че бързият му остър

ум работи на пълни обороти и обмисля някой финансов или юридически детайл.

– Мисля най-вече за това, че ще е много трудно такава тайна да се запази още

дълго време – започна той. – Движението на стоковата борса със сигурност

предизвиква любопитство. Няма да е далеч мигът, когато някой, вероятно борсов

агент, ще започне да подава по малко информация на пресата.

– Да – съгласи се Дейвид. Винаги нещо изтичаше. – Ще се опитаме да запазим

всичко в тайна възможно най-дълго. – Бяха водили този разговор толкова много

пъти преди. Изглаждаха споровете, търсеха пукнатини в логиката и похватите си,

ставаха все по-силни и по-хитри. – Ще продължим да купуваме – продължи той, –

но по малко. Много по-малко от преди. Ще говоря с контактите си.

– Цената на тези акции започва да се качва доста бързо.

– Видях – отговори Дейвид. Кривата на цените на акциите изглеждаше като

вълна. – Ще видим колко дълго ще издържим финансово.

Винаги беше въпрос на балансиране и бързина на действията. Колкото по-

агресивно се движеха акциите на дадена компания, толкова повече цените им се

качваха. Ако се разбереше, че „Хамар Капитъл“ извършва покупката, всичко

щеше да гръмне. До този момент бяха изключително внимателни и извършваха

трансакциите чрез фиктивни компании, на които можеше да се разчита, и то

само в малки количества – ден след ден, стъпка по стъпка. Трансакции с ниска

стойност, които представляваха едва забележими вълнички в огромния финансов

океан. И той, и Майкъл осъзнаваха, че достигат критичната точка.

– Разбира се, знаехме, че рано или късно трябва да излезем на светло – каза

Дейвид. – Малин от седмици работи върху анонса за пресата и как да поднесем

новината.

– Ще настане пълна лудница – съгласи се Майкъл.

– Знам – усмихна се Дейвид. – Можем само да се надяваме, че ще успеем да

летим извън радара поне още известно време.

Майкъл кимна. В крайна сметка, това правеше „Хамар Капитъл“. Техните

експерти търсеха компании, които не достигаха върха на възможностите си.

Дейвид и Майкъл откриваха причината за слабата им ефективност – в повечето

случаи проблемът беше некомпетентното ръководство – и пускаха акции без