Читать «Само една нощ» онлайн - страница 2

недоверие той.

Дейвид кимна.

– Наистина, невероятно е, че са избрали именно този вариант – съгласи се той. –

Така става, когато хората се мислят за недосегаеми.

– Никой не е недосегаем.

– Така е.

Майкъл погледна през прозореца. Дейвид изчака търпеливо, докато тъмните

очи на приятеля му поглъщаха полетата под тях.

– Това е национално съкровище. Истински диамант. Ако го разделим и го

разпродадем на парчета – продължи Майкъл, – ще се вдигне врява.

– Не ако – поправи го Дейвид. – Когато.

Защото щяха да направят точно това. Сигурен беше. Щяха да „нарежат“ тези

плодородни земи и да ги дадат на онзи, който предложеше най-много пари.

Хората щяха да се оплакват, да недоволстват, но никой нямаше да вдигне шум

повече от настоящите собственици. Той вяло се усмихна при мисълта за тях и

погледна въпросително към Майкъл.

– Видя ли достатъчно?

Майкъл кимна и Дейвид каза на пилота:

– Ще ни върнеш ли обратно в града, Том? Приключихме тук.

Хеликоптерът направи елегантен завой и се издигна в небето. Оставиха

идилията на това прекрасно място зад гърба си и се отправиха към Стокхолм. Под

тях се редяха гори, магистрали и заводи.

Петнадесет минути по-късно влязоха в наблюдаваната въздушна зона на града и

пилотът се включи към контролната кула в Брома. Дейвид слушаше накъсания

стандартен разговор между него и диспечера в кулата.

– … 500 метра, искам разрешение за кацане. Трима души на борда… Разбрано…

Том Лексингтън беше добър пилот. Управляваше и маневрираше спокойно и

внимателно. Официално имаше частна охранителна компания, но с Дейвид се

познаваха от много време и когато последният сподели, че иска да огледа замъка

по-отблизо, Том предложи хеликоптера си, пилотските си умения и част от

времето си.

– Ценя услугата, Том – каза Дейвид.

Том не каза нищо, само кимна едва забележимо в знак, че е чул

благодарността.

Дейвид се обърна към Майкъл:

– Имаме много време преди срещата на борда – каза и пак погледна часовника

си. – Малин се обади. Всичко е готово. – Малин Теселиус беше техният завеждащ

„Връзки с обществеността и комуникации“.

Майкъл отпусна едрото си, мускулесто тяло на задната седалка. Беше облечен в

скъп костюм, а пръстените на ръката му проблясваха, докато почесваше

обръсната си глава.

– Ще те одерат жив – каза той, докато Стокхолм се разстилаше на по-малко от

километър под тях. – Знаеш го, нали?

– Ще ни одерат – поправи го Дейвид.

Майкъл се усмихна сухо:

– Не, теб. Ти си злият бизнесмен авантюрист. Аз съм само един беден ливански

имигрант, който изпълнява заповеди.

Майкъл беше най-умният мъж, когото Дейвид познаваше и основен партньор в

компанията му – „Хамар Капитъл“. Скоро двамата щяха изцяло да преначертаят

финансовата карта на Швеция. Но приятелят му беше прав. Дейвид, основателят

на компанията, имаше репутация на арогантен и суров човек и щеше да бъде

разкостен от финансовата преса. Щеше да стане мишена за всички обвинения и