Читать «Само една нощ» онлайн - страница 6

му подготвя един отчет, а не мога да го намеря.

Забеляза друг документ, издърпа го и зачете с уморени очи. Предишната нощ

не успя да се наспи. Отново работи до много късно. Голямата сделка

наближаваше и поглъщаше огромна част от времето ù. Отгоре на всичко много

рано сутринта се обади един клиент, за да се оплаче от нещо, което със

сигурност можеше да почака няколко часа. Тя вдигна поглед към Аса.

– Какво искаш да кажеш? Какви странности?

Аса отпи от чашата си и без да отговори на въпроса на Наталия, направо

попита:

– Какъв е проблемът?

– Проблемите. Множествено число. Работата ми. Баща ми. Майка ми. Всичко.

– А всички тези документи? Какво стана с решението ти за общество без

хартия?

Наталия огледа приятелката си. Аса изглеждаше в добро настроение и

отпочинала, добре облечена, с перфектен маникюр. Вълна на силно

раздразнение премина през тялото на Наталия.

– Виж, не ме разбирай погрешно, ценя неочакваната ти визита – каза тя не

съвсем откровено. – Но баща ми винаги се оплаква колко много пари плаща на

адвокатите си. Не трябва ли да си в „Инвестум“ и да заработваш заплатата си?

Искам да кажа… вместо да седиш в претъпкания ми офис, облечена в „Прада“, и

да ме тормозиш?

– О, аз заработвам високата си заплата – каза Аса и размаха безцеремонно

ръка. – Знаеш много добре, че баща ти няма да ме изгони. – Тук спря и погледна

Наталия многозначително. – Знаеш го.

Наталия кимна. Да, знаеше.

– Минавах наблизо и се чудех дали искаш да обядваш. Ако трябва още веднъж

да ям с някои от онези адвокати в „Инвестум“, ще се самоубия. Всъщност ако

знаех колко безумно скучни са тези хора, никога нямаше да уча право – каза Аса

и леко разроши русата си коса. – Може би от мен щеше да излезе добър водач на

култ.

– Не мога – отговори веднага Наталия. Малко по-бързо, отколкото ù се искаше,

но вече беше прекалено късно. – Заета съм. – Тя прочисти гърлото си и напълно

излишно добави: – Извинявай. Както казах вече, заета съм. – Погледна надолу и

започна да прелиства документите, които вече беше прегледала, само и само да

избегне проницателния поглед на Аса.

– Наистина ли?

– Да. Не е чак толкова странно.

Аса присви очи.

– Като се има предвид, че имаш мозък като суперкомпютър, мисля че е

необяснимо защо си толкова неубедителна лъжкиня. Вчера имаше време. Сама

го каза. И не е като да имаш някакви други приятели. Опитваш се да ме

отбегнеш ли?

– Не, заета съм. Наистина. Не бих си и помислила да те отбягвам. Ти си най-

добрата ми приятелка, макар че имам и други и ти го знаеш. Утре може би. Аз

черпя.

– Заета с какво по-точно, ако мога да попитам? – отвърна Аса, без да позволява

на предложението за обяд на следващия ден да я отклони от целта.

Наталия не каза нищо. Тя погледна отрупаното си бюро. Сега би бил

перфектният момент да звънне телефонът или да се задейства алармата за

пожар в сградата, помисли си тя. Очите на Аса се разшириха, сякаш бе