Читать «Само една нощ» онлайн - страница 29

подчини и започна да закопчава тънките каишки около глезените си. Размърда

пръстите на краката си. Ноктите ù както винаги не бяха лакирани.

– Няма да е зле да си почистваш космите на краката от време на време – каза

Аса.

– Да, да, да. Разкажи ми за Майкъл.

– С Майкъл бяхме заедно в университета – започна Аса, но гласът ù лекичко

потрепна. – Питър, брат ти, също го познава. Бяхме заедно на повечето лекции. –

Но за разлика от доста посредствения Питър, Майкъл беше най-добрият студент.

Той учеше паралелно право и икономика в Шведския икономически университет.

Завърши двете специалности по едно и също време. Питър едва успя да се докопа

до някаква диплома. Не се харесваха.

– Никой не харесва Питър – каза тъжно Наталия, опитвайки се да види гърба си

в огледалото.

Аса замълча, защото това беше напълно вярно. Беше много трудно да харесаш

този винаги прикрит, двуличен човек. Не че това бе спряло Аса да преспи и с

него. Тя погледна цената и се запита дали да не потърси нещо още по-скъпо.

– Всъщност още не съм спала с Александър – отбеляза Аса. Така и така се бяха

заговорили за мъжете в семейство Де ла Грип. – Къде се губи тези дни?

Малкият брат на Наталия беше един от най-красивите мъже, които Аса бе

виждала. Обективно погледнато, той бе по-красив от Дейвид и дори от Майкъл.

Ако за някой мъж можеше да се каже, че е красив, то това беше Александър де

ла Грип. Може би някой като него можеше да я развесели? Да ù помогне да се

отърве от ужасното усещане, че няма да може да пролази през още един

тягостен ден.

– Моят скъпоценен малък брат маринова черния си дроб в Ню Йорк. Двамата

ще се избиете за нула време – каза Наталия и поклати глава. – И, извини ме, че

го споменавам, но не е ли малко млад за теб?

Александър беше една година по-малък от Наталия, което означаваше… Не,

нямаше да мисли за това.

Телефонът на Наталия звънна в чантата ù. Тя се извини и веднага го извади. Аса

се върна в пробната, а Наталия вдигна. Аса се замисли за зелената, за

сребристата и за няколко други рокли. Може би нямаше да е зле да ги вземе

всичките.

„Горкото малко богато момиче.“

Така я наричаха в таблоидите – безспорно беше далеч по-добре от „Курвата от

Остермалм“. Макар че и двете определения бяха еднакво верни.

Наталия се оглеждаше в огледалото. Взря се в краката си. Златистите сандали

бяха много хубави. Като комплимент за краката. Винаги бе харесвала стъпалата

си. Телефонът бе опрян до ухото ù, но почти не слушаше, затова ù отне доста

време, докато разбере какво ù казват.

– Моля?

– Казах, че името ми е Джаспър Лидмарк. Аз съм асистент на Дейвид Хамар.

Имам съобщение за Наталия де ла Грип – повтори младият мъж с изключително

вежлив тон. Звучеше като човек, който вярва, че винаги всичко ще е наред, ако

си възпитан и мил към хората и говориш ясно и отчетливо с тях.

– Да? Аз съм.

– Дейвид ме помоли да ви се обадя и да ви кажа, че сте в списъка с гостите в