Читать «Само една нощ» онлайн - страница 28

– Да, сам беше. Какво искаш да кажеш с този въпрос?

Аса приглади копринената сребриста материя върху гърдите си. Винаги бе

изглеждала добре в сребристо. Мерилин Монро на двадесет и първи век.

– Има партньор – отговори Аса, като се стараеше се да звучи незаинтересовано,

сякаш отговорът на Наталия нямаше значение за нея. – Просто се питах дали не

е решил да го придружи.

В съседната съблекалня беше тихо. Аса буквално чуваше как зъбчатите

колелета в мозъка на Наталия се въртят. Много можеше да се говори за вкуса на

Наталия към дрехите, но тя със сигурност не беше глупава.

– И какво знаеш за партньора му, Аса? – попита Наталия с най-дразнещия си

тон.

Аса премигна пред отражението си. Ако затвореше очи, можеше да го види.

Нямаше значение колко време беше минало, нямаше значение къде беше, с кого

беше – винаги можеше да извика този образ в съзнанието си.

– Ти какво мислиш? – попита с безразличен тон.

– Спала си с него – каза Наталия. Не беше въпрос, не беше и осъдително

изявление, просто потвърждение на предположението ù.

Аса наклони глава. Да, тя беше спала с много мъже, така че заключението на

Наталия не беше лишено от логика, нито пък беше странно. Но истината бе

далеч по-сложна.

Ах, Майкъл!

– И с Дейвид Хамар ли си спала? – чу с изненада въпроса на приятелката си.

Милата сладка Наталия. Усети лек хлад в гласа ù...

– Аса? – подкани я Наталия малко по-настоятелно.

– Не съм, наистина – отговори честно тя. – Рисковите инвеститори не са ми по

вкуса. – Това беше почти истина. Беше спала с няколко, но всички до един бяха

пънове. – Освен това баща ти ми е шеф. Той и Дейвид са смъртни врагове, нали?

Двете излязоха едновременно от съблекалните. Наталия беше облечена в

златистата рокля, която галеше деликатно тялото ù и показваше повече плът,

отколкото скриваше. Аса се усмихна насърчително.

– Не мислех, че хората все още имат смъртни врагове – каза Наталия и прокара

ръка по талията си. Тя беше доста слаба като манекен. Роклята бе направена за

жена без гърди, с много тънка талия и заоблен задник. Точно като за моделите по

списанията. Изглеждаше като току-що излязла от реклама на скъп парфюм.

– Купи я.

– И кога се предполага, че трябва да я облека?

Аса ходеше на всяко светско парти, бал, сватба… стига да е поканена. Мразеше

да си седи у дома. Но Наталия отказваше всички събития, ако не бяха свързани с

работа или ако там нямаше да има хора, с които работеше или планираше да

работи. Веднъж бе отклонила покана да вечеря с краля, защото имаше да

преглежда годишен отчет.

– Партньорът му се казва Майкъл – каза изненадващо за себе си Аса. Очевидно

имаше нужда да говори за мъжа, който я бе отблъснал. После подаде на Наталия

чифт сандали с много висок ток. Приятелката ù явно не искаше да се разделя с

красивата рокля, въпреки протестите, че нямало къде да я носи. – Обуй ги да

видиш как стои с токчета.

Наталия обичаше своите удобни и разумни като цена обувки на „Бали“, но се