Читать «Само една нощ» онлайн - страница 27

продавачка побърза да изпълни желанието ù. Едната от пробните вече беше

приготвена и дрехите, които Аса бе избрала, бяха закачени там, допълнени с

подходящи обувки и бижута.

– Човек трябва да се държи с хората авторитетно, иначе не те обслужват

качествено. Те знаят, че собственичката ми е близка.

Втора или трета братовчедка, при всички положения доста далечна роднина.

Много талантлива шивачка. Аса я бе ухажвала дълго, докато получи намаление

като за член от семейството. Наталия вече разглеждаше едно бежово сако.

– Ще престанеш ли да дърпаш тези кафяви парцали и да отбягваш въпросите

ми? Разкажи ми за обяда. За какво говорихте?

Наталия сви леко едното си рамо, но безизразният жест не успя ни най-малко

да заблуди Аса.

– Наталия?

Младата жена изпълнително излезе от редицата с бизнес дрехи и тръгна към

най-новите цветни модели. Братовчедката на Аса беше много добра. Много от

дрехите ù щяха да изглеждат съвсем на мястото си дори на най-престижните

модни ревюта.

Наталия издърпа една златиста рокля от копринен сатен. Блещукаше

примамливо като живо същество.

– Говорихме предимно колко съм добра в работата си – отвърна тя и вдигна

златистата рокля пред очите си.

– Да бе – изсумтя Аса.

– Колкото и да е странно, това е истината. Не каза много за себе си.

– Искаш да кажеш, че си обядвала с един от финансовите хищници и той не се е

опитал да ти натрие носа колко по-добър и велик е от теб? Той трябва да е

единственият жив екземпляр.

Наталия обърна етикета да види цената и очите ù се разшириха.

– Мисля, че е много приятен. Беше сдържан, но не и надут.

– И секси.

– Да, това също – призна Наталия и извърна поглед.

Малка сладка Наталия, харесваш го.

– Пробвай я – каза тя и посочи с брадичка сатенената рокля, преди да се мушне

в пробната, където я чакаха харесаните от нея дрехи. Пропъди усещането, че ще

са ù излишни, и реши да купи поне две неща. Пазаруването, според всички

терапевти, трябваше да лекува тъгата. Време беше тази терапия да започне да

действа.

– Не разбирам защо трябва да ме влачиш на пазар – оплака се Наталия от

съседната пробна. – Всичко е толкова ярко и някак задължаващо. Това ме

изнервя. Прекалено е различно и ново за мен. Нямам никакво отношение към

подобни дрехи. – Настана кратка тишина. Чуваше се само слабото шумолене на

роклята. – Хм, мисля, че част от плата липсва.

Аса огледа зелената рокля, която се плъзна по тялото ù. Пищните ù гърди,

заоблените бедра и леко загатнато коремче караха ръчно боядисаната коприна

да изглежда едновременно великолепно и греховно. Щеше да свърши работа.

– Сам ли беше? – попита тя и се залови със следващата рокля. Огледа се в

огледалото – изобилие от бяла кожа и скъпо бельо. Усмихна се. Обичаше своето

меко тяло, което не бе подложено на изтезанията на спортния салон.