Читать «Само една нощ» онлайн - страница 31

– Къде изчезна? Помислих, че си затворила.

– Извинявай, денят беше дълъг. Преди да се прибера, трябва да се върна до

офиса да видя какво е състоянието на борсата. – Можеше да спести това. Защо не

посмя да загатне, че ще излиза някъде?

– В такъв случай се надявам да прекараш една приятна вечер. Днес и утре.

– И на теб приятна вечер. И утре. И следващите два дни. – Навъси се. Как бе

възможно да говори такива идиотщини? Аса стоеше до нея и я гледаше с

ококорени очи. – Благодаря – добави за пети път, но той вече беше затворил.

Едва сега погледа изкривеното от любопитство лице на Аса.

– Какво стана? Той ли беше?

Наталия кимна. После тихичко сложи телефона в чантата си и извади

портмонето си.

– Нат? За какво мислиш?

Наталия се усмихна. Със сигурност щеше да купи златистата рокля.

– Мисля, че току-що намерих повод да си избръсна краката.

7

Дейвид затвори телефона. Изпитваше странно неудобство от импулсивната си

реакция. Но Наталия звучеше толкова щастлива. Истинско неподправено щастие.

Не съжаляваше, че си бе дал труда да ги извоюва. Не съжаляваше и че бе

грабнал слушалката, когато тя попита за него.

Завъртя се на стола. Бе забравил, че не е сам в стаята. Майкъл го гледаше с

открито изумление. Седеше на дивана с крака върху масичката за кафе. Веждите

му бяха високо повдигнати.

– Какво? – попита Дейвид.

– Какво беше това?

– В смисъл?

– Стори ми се, че говориш с Наталия де ла Грип – каза бавно Майкъл. – Малък

личен разговор с член от семейството, чиято компания вече повече от година

планираме да завладеем и унищожим. Сделка, която е вече на прага. Сделка,

която ще определи цялото ни бъдеще.

– Тя беше. Но не е нищо важно.

Нищо не пречеше да се държи мило с Наталия, стига да не прекрачваше

границата на обикновената любезност. Майкъл го погледна недоверчиво, със

сигурност това обяснение никак не му се връзваше.

– Предполагам, знаеш, че в случая не можеш да се забъркваш в лични

отношения. Не се ли отказа от този вариант?

Дейвид усети внезапен пристъп на гняв. Рядко се ядосваше, а на

Майкъл никога. Но приятелят му беше прав. Разбира се. Беше на крачка от

недопустима проява на непрофесионализъм, но Дейвид бе сигурен, че държи

нещата под контрол. Нямаше причина за тревога.

– Всичко е напълно безобидно – каза той, след като успя да уталожи гнева си. –

И не означава нищо. Просто довърших нещо, което започнах. Приключих с нея.

И това беше истина. Защото Дейвид знаеше какво иска. И никой не можеше да

го отклони от това, което желаеше най-силно в живота си.

– Никакво разколебаване – каза Майкъл, но Дейвид усети, че партньорът му не

беше много сигурен.

– Няма никакъв риск – потвърди той категорично. Никакъв риск, абсолютно

никакъв, повтори и на себе си няколко пъти. Не можеше да се насили да мрази

Наталия де ла Грип, защото изглеждаше прекалено добра жена. Но мразеше

семейството ù. Това, което представляваха. Това, което символизираха. Това,