Читать «Само една нощ» онлайн - страница 30

кафе „Опера“ за утре, събота, за представлението на Сара Харви. На входа

трябва да съобщите името си и може да влезете. Имате възможност да вземете

още някого със себе си.

– Моля? – Наталия имаше чувството, че за миг изгуби съзнание и едва дойде на

себе си. – Какво казахте?

Джаспър повтори всичко. Бавно и все така вежливо.

– Сара Харви? – попита глуповато Наталия.

– Да – отвърна асистентът весело, без грам раздразнение.

– Съжалявам… – започна тя, но когато най-накрая разбра какво ù казваше

момчето, лицето ù грейна в огромна усмивка. Сара Харви. В Стокхолм. Наталия

имаше всеки диск, всеки запис на великата певица, но никога не бе ходила на

неин концерт, никога, защото Сара рядко ходеше на турнета и ако това се

случеше, билетите се разпродаваха за милисекунди.

– Извинете ме – каза тя и избута Аса, която бе излязла от съблекалнята и

правеше някакви неразбираеми знаци и жестикулираше ожесточено. – Просто

бях толкова изненадана. Благодаря. Дейвид да е там случайно? – попита Наталия

съвсем импулсивно. – Или вече си е тръгнал?

Настана минутка мълчание и Наталия… о, как съжали, че бе попитала за него.

Трябваше да спре до благодарността.

– Не знам, наистина. Имаше среща допреди малко. Мога ли да ви помоля да

изчакате?

Нямаше възможност дори да го спре и да каже, че няма знание, защото след

секунди чу гласа на Дейвид в слушалката.

– Здравей! Разбрах, че изненадата ти е допаднала.

– Благодаря ти. Толкова мило от твоя страна. Не зная какво да кажа. Надявам се

да не съм прекъснала нещо важно, но съм толкова щастлива. Нямах представа, че

ще пее в кафе „Опера“.

– Не, това е частно парти – каза той. – Но аз получих покана. Непрекъснато ме

канят на разни места. Когато я видях на бюрото си, помислих, че ти би искала да

отидеш.

– Нямаш никаква представа какво означава това за мен. Ужасно мило,

наистина.

Тя се канеше да прекъсне разговора, защото отговорите му бяха кратки и

остана с впечатление, че е много зает, но тогава той попита:

– В офиса ли си още?

– Не, навън съм. Пазарувам. А ти? Асистентът ти каза, че имаш среща. Не исках

да те притеснявам.

– Приключих вече. Точно се канех да тръгвам.

– Да, късно е.

Тя си представи как Дейвид излиза от офиса си — нова постройка,

наподобяваща бял замък, на една от най-скъпите улици в града. Не можа да спре

и следващата си мисъл: Къде отива, с кого ще се срещне?

– Исках само да ти благодаря лично.

– Надявам се да няма проблем, че остава толкова малко време дотогава. Утре

вечер е.

– Не, няма никакъв проблем. – Успя да се спре навреме, преди да е казала, че

няма нищо запланувано за целия уикенд. – Благодаря ти. – Вече наистина

трябваше да затваря. Беше му благодарила. Няколко пъти. Той със сигурност

имаше среща с някоя дългокрака красавица, модел може би.

– Наталия?

– Да – отвърна тя, сякаш я бяха стиснали за гушата.