Читать «Само една нощ» онлайн - страница 26

дъщеря ù.

– Имам нужда от услуга.

Пет минути по-късно Дейвид затвори. Не разбираше какво, за бога, прави и

защо го прави. Но после се отърси от усещането, че бе задвижил нещо, което ще

му е трудно да контролира, и се обади на асистента си Джаспър Лидмарк – млад

студент по икономика. Джаспър влезе в кабинета му с въпросително изражение.

– Искам да изпратиш нещо на госпожа Гордън Виндт – каза Дейвид. – Трябва да

е наистина изключителна рядкост и да изглежда скъпо. Обади се на Буковски и

го помоли да избере някаква ваза или нещо такова и ù го изпратете.

Половин час по-късно Гордън му се обади.

– Уредено е.

– Благодаря. Сега аз ти дължа услуга.

– Мога ли да попитам за какво става дума?

Дейвид чу как кучето пак лае и си представи замъка „Уиндъм“ – зелени поля,

басейн от италиански мрамор, в който постоянно течеше вода, тенти за парти,

знаменити гости. Една огромна инвестиция в обновяването на мястото, която

унищожи вековната патина, и за която английската и американската преса не

спираха да говорят.

– За една сделка – излъга той.

– Да, повярвах ти – каза сухо Гордън и затвори.

6

– Ще се виждате ли пак? – попита Аса, докато оглеждаше с критичен поглед

червената рокля на цветя, която току-що бе извадила от рафта. – Ти и пиратът. –

Погледна въпросително към Наталия и остави обратно роклята. Тези едри мотиви

нямаше да стоят добре върху приятно закръгленото ù тяло.

– Ами… не – отговори Наталия, докато опипваше материята на едно сако. Сиво,

разбира се. Тази жена никога нямаше да промени вкуса си към дрехите. Аса не

беше сигурна дали Наталия изобщо притежава дрехи в някакъв цвят, различен от

сиво, бежово или евентуално синьо. Така става, когато прекарваш дните си във

вечно съревнование с фрашкани с тестостерон мъже. И когато модният ти

съветник е майка ти, която счита, че всичко, което стои добре върху тялото на

една жена, е вулгарно. Така се убива усетът към дрехите.

– Но ти го хареса – каза Аса. Бузите на Наталия порозовяха. Е, значи дори

студенокръвната Наталия де ла Грип не е устояла на чара на лошото момче

Дейвид Хамар.

Аса извади още една рокля и я огледа внимателно. Този зелен цвят всъщност

щеше да ù отива. Тя погледна към продавачката, която притеснено ги следваше.

– Моят номер? – попита рязко Аса. Жената кимна и се разбърза.

– Трябва ли да си толкова груба? – попита Наталия, стиснала някакъв грозен

панталон, готова да извади златната си кредитна карта.

– Нямаш ли вече такъв? – попита Аса, оглеждайки дрехата с отвращение.

Наталия ходеше при шивача на майка си в Горен Остермалм два пъти в годината

и си поръчваше есенни и пролетни дрехи. По едно и също време, като по

часовник.

– Качествените дрехи в гардероба никога не са достатъчно – отговори Наталия,

докато оглеждаше кафявата материя.

О, помощ, не и този грозен панталон, помисли си Аса, извади една

тюркоазена рокля и посочи към нея с жест, нетърпящ възражения. Другата