Читать «Само една нощ» онлайн - страница 25

Дейвид си спомни, че най-новата жена на Гордън обича кутрета.

– Много неща се случват. Малко съм изнервен покрай тази сделка – отговори

Дейвид предпазливо, сякаш се опитваше да избегне въпроса.

Гордън се изсмя.

– Няма нещо на света, което да те изнерви или притесни, а и обичаш

адреналина. Какво не ми казваш? – Гордън изчезна за малко от линията, за да си

говори с кучето, да се лигави и да му нарежда с онзи глас, с който хората говорят

на децата и на животните си. Дейвид завъртя очи. – Няма никакъв проблем, стига

да знаеш какво правиш – каза след малко Гордън. И не забягвай с всичките ми

милиарди.

– Екипът ми в Стокхолм е на линия – каза Дейвид. – Целият финансов сектор

скоро заминава за летните си вили. Ще играят тенис, ще пият и ще се качват на

яхти. Всичко преминава на много ниски обороти.

Това беше тяхната основна слабост – прекалено много си почиваха. Именно това

щеше да ги съсипе. Защото Дейвид никога не отпускаше хватката. И никога не

почиваше.

– Ще се видя с последните другата седмица – брокери, управители на фондове,

някои големи акционери – продължи той. – Имам добро предчувствие. Двата

големи пенсионни фонда са в играта. И разбира се, ти.

Запита се пред колко ли брокери и мениджъри бе изнесъл презентацията си

през последната година. Двеста? Най-малко.

– Успя ли да привлечеш някого от семейството на своя страна? – попита Гордън.

– Не. – Вече съжаляваше, че сподели за това си намерение. Просто мразеше да

признава пораженията си. – Но няма значение – добави сухо. – И това беше

самата истина. Никога не бе зависил от някой от влиятелните кръгове в

„Инвестум“. Не съвсем. Те бяха като онези части от детска игра, без които може

да се играе съвсем спокойно. Онези части, които нямаха никакво значение. Най-

големият брат не подлежеше на коментар. Причините бяха очевидни.

Александър де ла Грип бе отказал да говори с него. И по време на обяда бе

станало ясно, че Наталия никога няма да застане срещу семейството си. Не, този

път беше затворен.

– Жена ми иска да купи замък в Швеция. Очевидно всички купуват – каза

Гордън. – Къде е Сконе? Има ли нещо за купуване там? Ти имаш няколко замъка

за продан, нали?

– Тези, които купуват в Сконе, са сноби, от най-заклетите. Ще те намразят. Със

сигурност ще ти хареса.

– А и ако ти наминеш, ще си направим страхотен купон – засмя се Гордън.

Дейвид се усмихна. С Гордън имаха една много сходна черта – пълна липса на

респект към старите пари на мухлясалата аристокрация и плесенясалите им сини

имена.

– Дейвид?

– Да?

– Имаш ли нещо друго да ми казваш?

– Може би. – Дейвид нямаше никаква представа как и защо, но преди да си

отговори каква е причината, той вече говореше: – Искам да те помоля да ми

помогнеш – каза съвсем бавно.

– Още пари ли? Да говоря ли с банката си?

– Не, друго е. Знаеш коя е Сара Харви, нали?

– Певицата? Първата ми жена е пяла в един хор с нея и сме кръстници на