Читать «Само една нощ» онлайн - страница 24

погълна.

– Наталия! – извика един от колегите ù и тя едва тогава осъзна, че денят бе

минал. – Започваме заседанието.

Взе си една ябълка и бележника.

– Идвам – извика тя.

Вече беше шест часът, а не се знаеше кога ще приключат. Очертаваше се още

един безкраен работен ден. Точно както ù харесваше.

5

Петък, 27 юни

Дейвид се облегна на стола си и раздвижи скования си врат. Тук на последния

етаж на сградата по-скоро усещаше, отколкото чуваше шума от улицата. Той

огледа красивото си дизайнерско бюро, задръстено от годишни и месечни отчети,

банкови извлечения и погледът му се спря върху една картина с черни маслени

бои, за която дизайнерът на офиса му бе потрошил цяло състояние. Грижата за

декора в „Хамар Капитъл“ бе оставена в ръцете на много скъпа интериорна

фирма, на която беше дадена пълна свобода да прави каквото намери за добре.

Истината беше, че компанията често се посещаваше от клиенти и от време на

време се организираше по някое голямо парти и хората винаги оставаха силно

впечатлени.

Обядът с Наталия де ла Грип не му даде нищо, а и цялата му следваща седмица

беше наблъскана със срещи от сутрин до вечер. Нямаше абсолютно никакво

време да седи и да мисли за нея. Но от време на време спомените от този обяд се

връщаха съвсем неочаквано и той започваше да се рови в тях – в погледа ù, който

сякаш бе полепнал по него от часове, в бялата ù кожа, в тялото ù.

– Там ли си?

Дейвид кимна, макар, че човекът на телефона не можеше да го види.

– Извинявай. Да, тук съм.

– Налага ли се да срещаме, или парите ми са в добри ръце?

Мъжът от другата страна на линията беше Гордън Виндт, един от най-големите

инвеститори на „Хамар Капитъл“ и един от малкото много близки приятели на

Дейвид.

„Хамар Капитъл“ имаше значителни финансови резерви. Напук на всички

прогнози, Дейвид успя да изгради една от най-влиятелните и могъщи

предприемачески фирми в страната. За сделки от огромен калибър обаче все още

трябваше да разчита на стабилно изградената си мрежа от богати партньори

предприемачи. Гордън Виндт, шестдесетгодишен англо-американски титан,

започнал от нулата като самия Дейвид, човек от обикновен произход, беше най-

богатият от тях и рискът при работа с него беше най-малък.

Запознаха се, когато Гордън преподаваше в икономическия университет в

Стокхолм, а Дейвид беше още студент. От време на време си пишеха по някой

имейл и когато Дейвид влезе в „Харвард“, се намериха пак. Оттогава поддържаха

постоянна връзка. Въпреки разликата във възрастта им и крайно различните им

характери, бяха станали приятели и партньори. Много често Дейвид бе

подсказвал на Гордън в кои акции и компании си струва да инвестира, а когато

Дейвид започна да гради компанията си, Гордън беше първият му инвеститор.

– Какво става всъщност? – попита Гордън. Някакво куче излая в слушалката и