Читать «Само една нощ» онлайн - страница 23

нямаше никакво изградено мнение за Дейвид Хамар. Той се движеше в напълно

различни среди. Беше красив корпоративен пират, излизаше с холивудски звезди

и английски принцеси, и създаваше истински хаос в компании с традиции. Тя, от

друга страна, беше жена, която работеше в банка. И нищо повече.

– Къде се отнесе? – подкани я Джей О.

– О, извинявай. Ако имаш нужда от мен, ще бъда тук. Не съм решила нищо. Ще

си взема малко отпуска, но когато е възможно.

– Искам да отидеш в Бастад.

Наталия кимна неопределено. Разбира се.

Джей О стана от стола си зад полираната до огледален блясък маса. Офисът им

беше в историческа сграда, вписана в листата на националните богатства на

страната. Беше построена през деветнадесети век с всички изумителни детайли,

характерни за онова време – високи тавани, тежки полилеи, картини в позлатени

инкрустирани рамки. Той погледна през прозореца към „Стуреплан“ и към

покривите на сградите около него.

– Знам, че имаш свои собствени планове за бъдещето – каза бавно той.

Наталия наостри уши. Това не беше разговор по работа. Това беше разговор за

нея. Шефът ù добре знаеше, че крайната ù цел е един ден да работи за

компанията на семейството си. Никога не бе крила, че иска да изгради кариера

на собствена територия, но и че след това иска да продължи сама.

– Да? – отговори предпазливо.

Възхищаваше се на Джей О, но не бяха приятели. Всеки имаше свои цели и

планове и в сферата, в която работеха, доверието беше лукс, който практически

беше на изчезване.

– Чух, че днес си се срещала с Дейвид Хамар. Има ли нещо, което не си ми

казала?

– Беше само обяд – отговори тя, хваната напълно неподготвена.

Да, Джей О имаше и тази репутация – знаеше всичко, което се случва във

финансовия свят, в това число и всяка клюка. Но все пак… Как, за бога, бе

разбрал, и то толкова бързо?

– Надявам се, че не ме следиш? – подхвърли шеговито тя, но съвсем не се

шегуваше.

Той поклати глава и скръсти ръце пред гърдите си.

– Това е Стокхолм. Не можеш да направиш и една крачка, без всеки да знае

къде си бил и какво си правил. Какво искаше?

– Не знам – отговори честно тя. – Ти го познаваш по-добре.

– Намислил е нещо.

– Вероятно – кимна тя.

– Дръж ме в течение. И планирай лятото си в Бастад.

Наталия стана, все още силно изненадана. Докато излизаше от стаята, Джей О

се обърна към прозореца и впи поглед в някаква точка навън.

Прекараха останалата част от вечерта фокусирани върху работата. Някои от

колегите ù заспаха на дивана. Други поръчаха пица. Асистенти, стажанти,

анализатори, хора от компанията влизаха и излизаха. Наталия разговаряше с

клиентите, правеше диаграми и се прозяваше, когато никой не гледаше към нея.

Беше късно вечерта, когато си взе такси към къщи. Поспа няколко часа, изкъпа

се, преоблече се, и беше обратно в офиса малко след изгрева.

Джей О дойде минути след 9:30, кимна ù безмълвно и влезе на среща.

Телефонът иззвъня, един от асистентите се провикна и работата отново я