Читать «Само една нощ» онлайн - страница 22

Наталия кимна безмълвно. Залата за съвещания се изпразваше.

– Добра работа – каза ù той.

– Благодаря – усмихна се тя, защото похвалите му бяха голяма рядкост.

Той започна да барабани с пръсти по масата.

– Какво ще правиш това лято? – попита шефът ù.

Наталия се опита да не повдигне изненадано вежди, но това се оказа трудно.

Джей О беше известен с три неща – с изключително скъпия си вкус, с дългите

интервюта, които даваше за лъскави списания, и с това, че никога не обсъждаше

лични проблеми.

Доколкото ù беше известно, той нямаше личен живот. Не и като останалите

смъртни същества. Той работеше, пътуваше, летеше постоянно. Из целия свят.

Хората често казваха, че прекарва повече време във въздуха, отколкото на

земята.

По време на двете години, през които работеха заедно, първо в Лондон, а сега и

в Стокхолм, не бяха говорили за нищо друго, освен за работа. Това, което знаеше

за него, бе научила от таблоидите и от икономическите списания. Нейното

семейство беше могъщо и влиятелно и Наталия предполагаше, че той знае за нея

това, което и почти всеки друг. Поне един път годишно брат ù Александър

успяваше да се забърка в някой нов скандал, обикновено с жена, и тогава

вестниците внимателно, систематично и безотказно разкриваха детайли от

настоящето и миналото на цялото семейство, така че не беше трудно да се

намери актуална информация и за нея. Но Джей О никога не коментираше.

Никога не казваше нищо по въпроса. Не каза нищо и когато раздялата ù с Йонас

присъстваше във всеки вестник. Тогава безстрастно бе огледал лицето ù,

зачервените ù очи и се бе захванал за работа. Както винаги. Сред цялата драма

по онова време, неговото поведение беше истинско облекчение.

– Ще продължа да работя, докато приключи сделката – отговори тя на

конкретния въпрос. – Нямам никакви други планове. Освен може би Бастад – успя

да каже, като едва се въздържа да не въздъхне с натежало сърце.

Всички отиваха в Бастад. Разбира се, родителите ù я бяха поканили в лятната

им къща. Майка ù буквално ù заповяда да отиде, но Наталия не знаеше дали ще

може да издържи лятото с тях. Миналата година раздялата ù с Йонас беше все

още прясна рана и нещата не бяха чак толкова зле, но още едно лято? Тя беше

почти на тридесет, за бога! Имаше си граница дори за това колко жалък имаш

право да изглеждаш.

Отново я заляха неканени мисли за Дейвид Хамар. Дали и той щеше да ходи в

Бастад? Ако отидеше във вилата на родителите си, дали щеше да се засече

някъде с него?

Разтревожи се. Беше срещала човека само веднъж, а фантазиите ù за него вече

се вихреха. Какво беше това? На колко години беше? На дванадесет? Поне не си

бе позволила да го провери в Гугъл веднага след обяда. Но все така се чудеше

какво преследва. Вероятно у нея имаше нещо, което той искаше? Баща ù го

мразеше, Наталия прекрасно знаеше този факт. До днес обаче тя