Читать «Само една нощ» онлайн - страница 18

направени като по калъп. Спазваха едни и същи закони и етикет, бяха лишени от

чувство за хумор, фокусирани да се надпреварват кой е по-добър, да си извоюват

по-висок социален статус. Надпреварваха се с жени, които не им отстъпваха по

нищо, освен по това, че са жени. Но Дейвид беше напълно различен – горещо

видение, ако се довериш на обожателките му, и безмилостен, неумолим крадец

според критиците му. Каквато и да беше истината, той бе постигнал

зашеметяващ успех. Един съвременен пират в костюм.

И все пак...

Дейвид Хамар не се бе опитал да я впечатли, нито да покаже надмощието си.

Нито веднъж. Не се бе похвалил с постиженията си, не показа превъзходство.

Когато се здрависаха, ръката му бе твърда, но без да смазва пръстите ù, сякаш бе

уверен в силата си и не намираше за нужно да я демонстрира. Когато

разговаряха, тя осъзна, че в сравнение с него повечето мъже, с които бе

общувала, изглеждаха колебливи, неуверени, злобно доминиращи. Нетърпеливи

да покажат силата и властта си. Казано по-меко не винаги се стараеха да

покажат уважение към жената пред тях.

– Как реши да започнеш да се занимаваш точно с това? – попита тя от чисто

любопитство. Той изглеждаше като човек, който би успял, с каквото и да се

захване.

– Ако искаш да забогатееш за отрицателно време, това е начинът. Убеден съм,

че го знаеш.

Наталия кимна. Никой не можеше да стане по-богат от един рисков инвеститор,

който знае какво прави.

– И ти си искал точно това? Да си богат?

– Да.

– И получи ли се? – Разбира се, тя знаеше отговора, но искаше да види какво ще

каже, когато му предостави възможност да се похвали с постиженията си.

Той я огледа мълчаливо и после каза много бавно, сякаш говореха за нещо

много важно, а не само запълваха времето с празни приказки:

– Удовлетворението е измамно. Странно, нали?

Тя поклати глава.

– Не, удовлетворението е най-силната движеща сила, най-солидната мотивация

на човека. За добро или за зло.

– И ти ли мислиш така?

– Може би – отвърна тя, защото винаги бе усещала в себе си желанието да се

издигне, да успее.

– Какво има? – Той се наведе пак към масата и внимателно изучи чертите на

лицето ù. Четеше по тях толкова бързо! Направо беше плашещо.

– Нищо. Беше много приятен обяд. Мислех, че ще си по-… – Гласът ù заглъхна.

– Гангстерски тип? Безскрупулен?

– Може би – засмя се тя.

– Работата е в това, че обичам да виждам резултатите. Много шведски

компании са ужасно зле управлявани. Техните изпълнителни директори и

бордовете им пълнят джобовете си за сметка на акционерите. – Той кръстоса

дългите си крака и прокара длан през късо подстриганата си тъмна коса. Тя

забеляза часовника му от неръждаема стомана. „Патек Филип“. Скъп, но не

показен. – Нямаш представа какви неща сме виждали. В какви лайна сме

нагазвали. Но когато „Хамар Капитъл“ състави борд, целта е да направим