Читать «Само една нощ» онлайн - страница 20

сигурност щеше да пропусне, ако не го бе наблюдавала и изучавала така

старателно. Бе видяла студенина, която и всичкият чар на света не можеше да

заличи, а в много отношения Наталия беше… „Инвестум“. Дейвид Хамар имаше

зъб на семейството ù. Хората казват, че нищо във финансовия свят не е лично, че

парите контролират всичко. Но това бяха глупости. С потока на парите идваха

още много неща – чувства, импулси, наранено его, желание за отмъщение. Сега

въпросът беше дали Дейвид Хамар е имал някакво скрито намерение с тази

покана за обяд.

Наталия го изгледа съсредоточено. Погледът ù се плъзна по красивите черти на

лицето му, през дълбоките му очи към силното му поддържано тяло.

Вероятно.

– Благодаря – чу се да казва на глас. – За хубавия обяд.

После подаде ръка, позволи на голямата му топла длан да обгърне нейната,

излезе навън и се гмурна в необичайната жега.

След този разговор последното, което можеше да каже за себе си, бе, че е

помъдряла.

4

Обедът с Дейвид Хамар бе повдигнал много повече въпроси, отколкото бяха

отговорите, които бе получила. Но поне я беше разсънил, реши тя и закрачи

бързо към офиса. Качи се в асансьора до четиринадесетия етаж, кимна на

жената на рецепцията и се затвори в офиса си. Преди да започне да работи

имаше нужда от пет минути, за да се съвземе.

През тези пет минути тя мисли за Дейвид и за обяда с него, и за това как се

почувства объркана, очарована и в същото време привлечена от този

харизматичен, но и изпълнен с толкова противоречия мъж.

Облегна се на стола си. Всъщност проблемът беше, че не можеше да го разбере.

На моменти бе галантен, забавен дори. Беше се пошегувал съвсем дружелюбно с

нея и тя се бе почувствала силно привлечена от магнетичната му мъжественост и

чар.

Но ако оставим това настрани, за нея той беше мъж, притежаващ невероятна

духовна сила. Знаеше, че е отраснал в един от най-бедните и опасни квартали на

Стокхолм. Не беше тайна, че детството му е било доста тежко, но нещо се бе

случило след това. Бе постъпил в хубаво училище с пансион, после в

икономическия университет в Стокхолм и накрая в „Харвард“. Вероятно бе

спечелил стипендия, но все пак се бе оттласнал нагоре съвсем сам.

Да, той е пълен с противоречия, помисли си Наталия и нейните пет минути

изтекоха. Независимо какво мислеше за чара и външния му вид, тя беше сигурна,

че този обяд няма да се повтори. По някаква причина, която все още не

разбираше, той я бе отписал – беше го усетила много ясно. Сега трябваше да

направи всичко по силите си да се върне към реалния си живот, към работата си.

Защото колкото и да беше… хм… интересен, обядът с господин Хамар ù бе отнел

безценно време.

Наталия посвети няколко часа на оправяне на безкрайната документация. Тя и

Джей О работеха по изключително важна сделка и тя бе тази, която буташе