Читать «Само една нощ» онлайн - страница 16

никога. – Тя се облегна на масата. – Чувствам се като лицемер.

– Как така? – Той също се наведе напред, привлечен от остатъчните искри в

очите ù. Тя флиртуваше с него, но най-вероятно дори не го осъзнаваше. Не беше

от жените, които го правят тенденциозно. Можеше да заложи стойността на

целия си бизнес, че тази жена никога не флиртуваше и не търсеше внимание

умишлено. Дейвид реши да си позволи да си поиграе с нея. Скоро щяха да се

разделят. Какво значение имаше?

– Седя тук и говоря за равнопоставеност между половете – каза тя и махна с

ръка, – но в същото време знам, че имам огромно предимство само заради

семейството си. Знам го и се чувствам ужасно неловко от това. – Тя се наведе още

по-напред през масата и заговори по-тихо. – Използвах името си онзи ден! Мразя,

когато хората го правят, а аз самата…

– … си го направила?

Тя кимна и изглеждаше толкова виновна, че ъгълчетата на устните му се

повдигнаха леко.

– И как мина?

Тя го погледна за секунда и после очите ù пак грейнаха.

– Не особено добре – отвърна сухо.

– Какво направи? – попита, а в гласа му неочаквано се проправи истинско

любопитство.

– Всъщност изобщо не се налагаше да го правя. Предполагам знаеш коя е Сара

Харви?

Дейвид кимна, когато чу името на жената, която се считаше за най-доброто

сопрано в света в момента – с уникално чист глас и изумителен, нечовешки

спектър и диапазон. Знаеше коя е и знаеше и кръговете, в които се движеше.

– Какво общо има тя? – попита още по-заинтригувано.

– Тя никога не ходи на турнета, но този месец е в Европа и ще изнася концерти

във всички скандинавски страни. Тук, в Стокхолм също. За мен тази жена е идол.

Обожавам я още откакто бях дете. И настина исках да отида.

– Искаш да кажеш, че не си успяла да си вземеш билет, въпреки че си Де ла

Грип?

– Благодаря, че си направи труда да втриеш сол в раните ми. Не, не успях и все

още ме боли. Организаторите изобщо не бяха впечатлени от мен.

– Опита ли се да ги подкупиш?

– Може би – издаде леко брадичка напред.

– Шведите са трудни за подкупване, ако това ще те успокои – каза Дейвид, но

не беше истина. Не съвсем. Всеки можеше да бъде купен. Стига да се

предложеше правилната сума.

– Вероятно е така. Аз съм една четвърт рускиня. Руснаците… е, те са лесни за

подкупване.

– Много по-лесни – съгласи се Дейвид. Той опъна крака и се облегна назад.

Този обяд му бе дал цялата информация, от която се нуждаеше. Най-умното

нещо сега бе да я пусне да си ходи, да продължи нататък и да зачеркне този

вариант. Наталия нямаше да играе главна роля в сключването на сделката.

Нямаше нужда да се виждат втори път. Целта му беше да унищожи семейството

ù. Трябваше да се фокусира върху следващата крачка. Това беше правилният

ход... Дейвид гледаше как дългите ù пръсти се плъзват по чашата. Беше свалила

сакото си и бе останала по съвсем обикновена копринена блуза без ръкави.